Според нея в предстоящата реформа двата закона - търговският и за здравеопазването, трябва да се синхронизират така, че цялата система да се върти около пациента, тя да обслужва него, а не обратното. Досегашното заплащане на медицинските дейности от Здравната каса не надхвърляло 50-70%, а останалото си оставало за сметка на болните, независимо че са здравно-осигурени. На сериозен анализ трябвало да се подложи бъдещето на клиничните пътеки. Сега не всички заболявания и медицински дейности били включени в тях. "Кръвопреливането при онкоболн ите го няма в клинична пътека, а от него зависи животът на мнозина пациенти. Колегите се чудят какво да направят, за да помогнат на хората, и са принудени да търсят начини да заобикалят пътеката", даде пример д-р Учкунова.
Много бавно и умно трябвало да се бърза с промените. Не било разумно нито да се сливат пловдивските "Св. Мина" и "Св. Пантелеймон", каквито заявки дали от София, нито да се закриват диспансерите. "Представете си че закрием кожно-венерическия и всички ония болни хора тръгнат между нас по улиците да сеят зараза... Или психото? Пациентите му могат да нанесат такива удари, които да струват не един и два живота", изрази опасенията си тя.
Позицията за бъдещето на пловдивските болнични заведения вече е разработена от специална, назначена от кмета Славчо Атанасов комисия и предстои да бъде разгледана от Общинския съвет.
Има идея да се приеме и наредба, която да регламентира медицинските дейности на пловдивските лечебни заведения.
"Така ще можем да контролираме не само икономическите резултати на болничните заведения като търговски дружества, но и най-важната им функция - лечебната. Искаме също директорите на болниците да ни представят отчети за здравето на пловдивчани. Сега то е тера инкогнита, тъй като е сред общата статистика на населението от областта", коментира заместник-кметът Александър Константинов, който е председател на комисията.