По повод 95 години от рождението на писателя гости на жителите на район "Северен" бяха Елена Хайтова - дъщеря на Николай Хайтов и съпругът й Никола Гигов.
От районната администрация присъстваха заместник-кметовете Лариса Кътова и Красимир Асенов.
Срещата се проведе в клуб на пенсионера "Надежда", на ул."Гонда вода" №1, където бяха представени новите им книги - "Крилете на дивия лес" на Елена Хайтова /това е нейната трета книга за баща й/ и "Вълчи балади" на автора Никола Гигов.
Срещата стартира с прочит на част от творчеството на Хайтов, в изпълнение на Дора Каванозова.
Дъщерята на Хайтов разказа за битката му да пазим чистия български език - народния, с родопски думи, които той използва в своето творчество като "ръчинки", "устинки", "ножинки", "галям те", с които успява да избяга от сивия, сухия език. Във връзка с това той издава своята книга "Вълшебното огледало", която печели награда за публицистика.
Хайтов обича родното си село Яврово повече от всичко, а сега малките селца като неговото са изоставени, но от тях звучи хайтовия оптимизъм, Хайтовото верую: "Не продавайте къщите си на чужденци. Вашите деца, вашите внуци, сега са в чужбина, но помнете един ден те ще се върнат в родната си къща и ще кажат: "Къде е дядовата ракла, къде са бабините дрехи, къде е коренът, къде е бащиният праг, който никога не трябва да се забравя?".
Любовта на Николай Хайтов към родопската песен е толкова силна, че той си отива от този свят, съпроводен от песента на Валя Балканска, която отвежда неговия дух в космоса.
Словото, с което стреля писателят, попадне ли веднъж в сърцето на слушателя, той е завладян от него - това се показва и в екранизацията по неговия роман - филма "Козият рог", който се гледа на всички континенти и е преведен на 32 езика.
Николай Хайтов - боецът, отиде си от този свят, преодолял и участвал в много битки, но остави на нас да довършим една битка - да изровим заровената истина. Истината трябва да се извади на повърхността, така той извади и Капитан Петко Войвода. Николай Хайтов посвещава последните години от неговия живот на тази истина - да покаже къде са заровени костите на Левски, т.е. къде са препогребани, защото големият патриот Хайтов не може да си отиде от този свят, примирил се с истината, че Васил Левски е погребан там наблизо в позорните софийски гробища, където се погребват самоубийци, и че не е имало юначни българи, които да го извадят, да го препогребат, да сложат костите му в църквата "Св. Петка Семерджийска".
Много опоненти и много привърженици
Хайтовият оптимизъм е безграничен, той ни учи да виждаме във всичко само хубавото, защото "хубост ако няма, този свят за какво ти е?".
Елена Хайтова завърши с балада за Николай Хайтов, написана от Никола Гигов :
"Не вярвайте, че в гроба аз лежа, ковчега си превърнах в бяла маса, и словото до знамето държа, и Левски ме покри със звездно расо. Говорих вече с гроба на Васил, и с Левски ви изпращаме надежда, България над бездната виси, но небесата в нея се оглеждат. Не може да умре един народ, когато от подземията никнат най-лудите глави и търсят брод, заложили за свобода главите си. Възкръсвам като моя Кози рог и с гайдите ще озаря небето, в самите нас, е българския бог, и Левски пее, та сърцата светят."
Елена Хайтова получи много поздравления, цветя и пожелания за бъдещи творчески успехи, а на пенсионерите, присъстващи на срещата, бяха раздадени последните произведения на двамата автори.