Гневът му се стовари към божията рабиня Румяна Демирева, която преди доста време се прочу с мерака си да се омъжи за Пловдивския митрополит и да го дари със син.
Дядо Николай я призова незабавно да напусне, за да не смущава молитвата на свещенослужителите със скверното си присъствие. Влюбената Румяна не се трогна от грубостта на обекта на любовта си, дори пожела да се изкаже, но с това ядоса Високопреосвещентството още повече. Той обясни, че й налага духовна епитемия за вразумление, за опомняне и за спасение.