Дядо от Куклен прави ракия за принц Чарлз | ||||||
| ||||||
Хубавата ракия се познава по това, че като я налееш в чашката, прави синджир от мехурчета по края. А хубавото вино е това, което не прави такъв синджир. Това твърди потомственият винар и ресторантьор Димитър Кумчев от близкия до Пловдив град Куклен. 60-годишният Бай Димитър, както го наричат всички още от младините му, е наследил винарския занаят от двамата си дядовци и от баща си. Може би затова в семейното му заведение "Кайнаците" почти всичко, което се сервира, е домашно производство - от виното и ракията, до туршията и луканката. Правенето на вино е изкуство, в което трябва да вложиш сърце и душа, категоричен е сладкодумният винар. Той с охота разказва за своите дядовци, които в началото на миналия век са били сред прочутите майстори винари в региона. Всеки от тях правел по 50-60 тона вино годишно и снабдявали Пловдив с гроздовия еликсир. "Навремето дядовците ми Никола и Райчо къде на шега, къде наистина казваха, че линджиите (мъжете, които с крака мачкат виненото грозде в линовете), трябва да са с груби ходила и напукани пети, за да могат да вършат работата си по-добре", обяснява Бай Димитър. И по този повод не пропуска да разкаже една весела случка отпреди сто години. Тогава съсед попитал дядо му Кольо как да накара линджията си турчин да гази гроздето по-чевръсто. Нашият човек обещал да помогне на конкурента си. На следващия ден му отишъл на гости и тайно сипал отвара от люти чушки в ибрика, с който подмивали 150-килограмовия работник, преди да го пуснат в съда с гроздето. От лютото на мудния великан така му припарило, че започнал да тича върху чепките като млада булка и свършил двойно повече работа за двойно по-кратко време. Сега, за да става виното хубаво, пак го мачкаме с крака, а не с преси, твърди Бай Димитър. Той обаче е поверил работата на двамата си синове, които вече са се изучили и са готови да наследят от него занаята. Бащата на бай Димитър - Костадин Кумчев, също бил сред видните винари. За него местните хора разказват как успял да продаде 40 тона вино на германците през 1939 г. Тогава пратениците на Хитлер търсели хубави напитки из цяла България. Те били много придирчиви за качеството, но плащали щедро. Когато един от тях опитал от виното на Кумчев, поклатил доволно глава и казал "Гут!". "Гут, гут, защото е от мавруд", отвърнал му Костадин Кумчев. И сделката станала. Днес за майсторлъка на Бай Димитър също се носят легенди. Той твърди, че е единственият, който прави уникалния бял мавруд от червено грозде. Освен с него бъчвите в трите му винарски изби са пълни с червен мавруд, каберне, пелин и вино букет. От тази година от собствените си лозя Димитър Кумчев е започнал да прави още френско мерло и аликант буше, а от догодина ще пълни бъчвите и с мускат отонел. В Куклен наричат Бай Димитър човека с първия частен винопровод. И това не е шега. Преди десетина години, когато ремонтирали пътя пред заведението му, той се изхитрил да прекара под асфалта тръби. Сега вместо да се пренася на ръка, виното тече по 50-метровия подземен тръбопровод от избата за ферментация към бъчвите за готовата продукция. Пред тях пък винаги е оживено, защото клиентите в ресторанта първо слизат в избата, за да дегустират напитките и да си изберат тази, която им е по вкуса. Принц Чарлз е сред феновете на изключителната ракия, която произвежда по собствена рецепта Бай Димитър. Когато през есента на 1998 г. британският престолонаследник гостувал в Пловдив, домакините решили да го изненадат с буренце хубава ракия. Тръгнали да търсят по избите на винпроми и институти, но от антуража на принца все не одобрявали предложените напитки. Едва когато опитали от тригодишната грозданка на Бай Димитър, категорично казали, че от нея ще напълнят 12-литровото буренце за принца. И си купили 20 литра. |
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!