© Bulfoto

EVN винаги е уважавала и се е съобразявала с решенията на българския съд като независима правораздавателна институция. Това е и позицията на компанията по повод изпълнението на конкретното окончателно съдебно решение.

Видно от решението, съдът не е коментирал изобщо доводите на EVN България Електроснабдяване, поради което, за целите на прозрачността, компанията счита за необходимо да сподели част от представените аргументи.

На първо място действията на EVN EC са напълно съобразени с чл. 2.1. от лицензията, като дружеството се е възползвало от установения в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) начин за погасяване на две насрещни задължения. Прихващането предпоставя наличието на две насрещни задължения на двете страни като то се извършва с изявление от едната страна до другата и ефектът на това изявление е погасяване на двете задължения. 

Не само в сектора на енергетиката, но в който и да е от многобройните регулаторни режими, действащи в България, няма забрана за прихващане на взаимни вземания/задължения на лицензианти. Такава забрана няма нито в ЗЗД, нито в Закона за енергетиката (ЗЕ) или в друг нормативен акт. Следователно при липса на такова ограничение действията на EVN EC не са в нарушение нито на конкретно законово правило, нито на конкретно задължение по лицензията.

В случая става дума за гражданско-правни отношения между две равнопоставени страни (EVN EC и НЕК ЕАД), а не за действия, които подлежат на регулиране от страна на ДКЕВР. 

В този смисъл прихващането като институт на гражданското и търговското право стои извън регулаторната рамка на ЗЕ и извън регулаторните правомощия на ДКЕВР. Това дава основание да се твърди, че опитът на ДКЕВР да се намеси в този вид отношения е нарушение на разпоредбите на ЗЕ, които регламентират правомощията ѝ.

С издаването на наказателното постановление ДКЕВР на практика неоснователно се намесва и регулира едни чисто гражданско-правни отношения.

Твърдението, че действията на EVN EC са застрашили финансовата стабилност на НЕК ЕАД и са заплашили енергийната сигурност на Република България, не само има твърде общ характер, но не е подкрепено с никакви конкретни аргументи или доказателства. 

То е несъстоятелно, защото по дефиниция прихващането само по себе си не може да увреди финансовата стабилност на която и да е от страните, тъй като погасява налични задължения между компаниите, което е от еднаква полза за финансовото състояние и на двете страни.

Така се налага изводът, че с изявлението си за прихващане EVN EC е упражнило свое законово право, което не е изключено с изрична нормативна разпоредба, нито е в нарушение на каквито и да е нормативни разпоредби. 

В този смисъл EVN EC счита, че действията на компанията не противоречат на закона, не са заплашили финансовата стабилност на НЕК и не са били заплаха за националната сигурност на страната.