Всеки ден той вземал средно по 50 управленски решения. В деня на Валенцов нямало да го затрупва с най-отговорните задачи, които предстои да реши, щял да го предпази и от срещата с евентуалните участници в обявения за обед протест срещу уличните дупки, като поеме сам удара върху гърба си -за да не се уплашел неговият приемник и да се откаже след 10-15 години например да се кандидатира наистина за кмет.

Според Атанасов днешните ученици, които предстои след време да управляват града, ще бъдат много по-подготвени от самия него, тъй като той се определя като човек на прехода, чиято най-ранна младост е минала в съвсем различните социалистически времена, с които днешният ден нямал нищо общо.

"Ще се опитам да свърша работа, за която очаквам да получа указания от господин кмета", обеща Валенцов и се зарови в папките. Преди това той получи награди - почетен плакет на Пловдив, вратовръзка с логото на общината, тефтери и химикали.