Една от легендите за Мильо: Девойка разваля годежа, след като вижда колко е бил надарен

Всеки разхождащ се по Главната поне веднъж е виждал, как група туристи са се струпали пред паметника на Мильо. 

През летните месеци гледката зачестява и на час поне 10 души се снимат на конкретното място. 

Михаил Тодоров, известен и като Мильо Лудия, чиято бронзова фигура на стълбите на Каменица е един от най-сниманите от туристите обекти в града под тепетата.

Мильо е бил много религиозен човек и често е бил виждан в църкви и на гробищата. Твърди се, че Мильо е роден през 1922 година, има версии и за 1920 година. 

Знае се, че Мильо е бил много умен човек, който е говорил няколко езика. Различни са спряганите причини, поради които започва да му "хлопа дъската“.

Според една от тях това е следствие от много четене на книги, а друга легенда гласи, че горкият Мильо се е разболял от менингит.

Боледуването му го е довело до състояние на неадекватност. Казват, че от тогава заживял на улицата, но всички се удивлявали на това, че винаги бил спретнат, чист и изгладен, винаги носел каскет. 

Други са на мнение, че причината за състоянието му е редовният побой, нанасян от чичо му, който се "грижел“ за него след смъртта на родителите на момчето. 

Градските легенди гласят, че като младеж Мильо е бил вкаран от милиционери в ареста и там също е бил бит жестоко. 

Трети пък казват, че Мильо е загубил желание за живот след известната случка, когато някакви младежи го хвърлят в студените води на езерото на Цар-Симеоновата градина.

Продавачка в магазин, където са приютяват Мильо на топло, твърди, че той умира към 1976-77-а година. Последният спомен за него е, че вече ходил окъсан и все по-малко са били тези, които са му помагали. Намират го вкочанен в стаичката му на ул. "Теодосий Търновски".

Вълнуващата легенда за свръхчовешката надареност на зевзека карала мнозина да го замъкват някъде, да му разказват разни истории за жени и да го карат да се възбуди. Искали да видят истина ли е. Така един недалновиден млад мъж завел годеницата си пред прозореца на Мильо, за да го гледат като се съблича. Гледали, гледали, след което момичето развалило годежа.

Д-р Георги Лазаров е инициаторът за паметника на Мильо преди години. Емигрантът в Балтимор е дарил средства и за паметника на Сашо Сладура в Стария град. Георги "Джордж“ Лазаров е съученик на загиналия в концлагер музикант Сашо Сладура.

Скулптурата е дело на майстора Данко Данев. Мильо, с ръка на ухото и друга – дълбоко в джоба, седи на стълбището над Главната, където често е бил виждан приживе.