Експериментаторът Людмил Георгиев подрежда впечатляваща изложба в Пловдив

От 11 май до 6 юни 2021 г. в Градска художествена галерия - филиал "Капана“ може да рагледате първата самостоятелна изложба на художника Людмил Георгиев в Пловдив, за когото изкуството на графиката вече три десетилетия се е превърнало в негово поле за общуване с Другите. В арт средите той е известен като един от най-големите експериментатори в жанра и творбите му са истински уникати.

По-голямата част от подредените в експозицията творби са създадени през изминалата година и разкриват както устойчивите теми, които го вълнуват, така и търсенето на пластическите възможности, генерирани от срещата между линеарното и живописното (по Хайнрих Вьолфлин) на територията на графичните листи, с които той се представя в Галерия "Капана“. Но това са и произведения, въплътени в материал срещи, разочарования, впечатления на автора със света.

Свят, който обитава или пък наблюдава отстранено от дистанцията на собственото си израстване.

Людмил Георгиев е роден на 11 януари 1962 г. Член е на Съюза на българските художници от 1994 г. Живее и работи в София. От 1987 г. участва в множество национални и регионални графични изложби. Освен това негови творби са селектирани за редица международни изложби в Италия, Германия, Австрия, Полша, Сърбия, Македония и Япония.

Людмил Георгиев има индивидуални изложби в Париж, Белград, Берлин, Франкфурт и други градове в България и чужбина. Носител е на български и чуждестранни награди. През 2018 г. създава първата по рода си у нас галерия за графично изкуства – Grafikart. От 2017 г., в сътрудничество с Министерството на културата на България, на всеки две години организира Национален конкурс за графика – класически техники.

Людмил Георгиев твърди, че "Всичко хубаво е извън творбата“, но в новата си изложба, именно в граници картината, той прави опити да улови "хубавото“ – изживяно или все още оставащо очаквано.

Провокиран от ситуацията на извънредни ограничения и невъзможността за среща с онова, което е от другата страна на рамката на картината, той се обръща към плочата, иглите, линия, мастилата, печатната пресата, за да го подири из себе си като абстракция – отвъд формата и всяка дори емоционална конкретност. И вместо автопортрети рисува своите моментни състояния.

Като на игра, в състезание с технологичните процеси и ограничения и преплитащите се в разума впечатления от билото изпреди Людмил Георгиев създава новите си графики. Всички те могат да бъдат обединени в няколко различни тематични авторски търсения, но въпреки това те си остават белязани от автопортретността в тях.

В потопения в образност ХХI век взирането в себе си се е превърнало в начин на общуване, в специфична самодостатъчност. Човекът се оглежда в огледалото, в отразяващата повърхност на стъклените витрини, в екрана на смартфона. Смартфонът, който доведе до триумфа на феномена "selfie“ и изведе "автопортрета“ в любим на всички жанр, изпълващ социалните платформи като Facebook и Instagram.

Оголихме доброволно живота си в неподозирани мащаби. Всичко това обаче остава чуждо на Людмил Георгиев и вместо автопортрети в настоящата изложба той ни представя овладени в графика лични трасета за размисъл и чувстване. Маршрути за разговори, малки пътечки за бягство, за игра. Атлас на себе си. Извън рамките на картината.