През последните години в България все по-ограничено се практикува екстензивно овцевъдство и подвижна сезонна паша на животни. Всяка година овчето поголовие у нас намалява. Освен това ниските цени на вълната и живото тегло на агнетата, както и евтиното овче мляко водят до критично състояние на сектора. Липсата на отговорна работна ръка, а именно овчари-пастири, е най-същественият проблем днес за овцефермите в страната. Все по-трудно се намират добре обучени овчари, които имат знанията и опита да се справят с всички проблеми, свързани с екстензивното пасищно овцевъдство.
Овчарите са застаряваща социална група. На по-младите им липсва подходяща подготовка, образование и опит и в днешно време няма мотивация да станат овчари поради ниския социален статус и липсата на специфично предложение за професионално обучение. Всичко това каза пред "
Български фермер“ доц. д-р Атанас Вучков от Аграрен университет - Пловдив. Той е представителят на България в международния проект EU4SHEPHERDS, касаещ обучението на овчари-пастири. В инициативата участват още Испания, Португалия, Шотландия, Германия, Австрия, Румъния.
Проектът е към своя край, като една от неговите основни цели е да се подготви пътя към обща рамка за европейски сертификат за овчари-пастири, което ще бъде крачка към съхраняването на традиционното пасищно овцевъдство в Европа.
"В България не се полагат никакви усилия за обучение и квалификация на пастири. Тези хора често дори не съществуват за света – някои от тях нямат дори лични документи. В една Румъния е гордост да бъдеш пастир, в Испания също е така. Пастирите в Карпатите с гордост пазят традицията, обличат се с традиционните румънски бомбета, с ямурлуците от тежка кожа. България е имала още по-дълбоки традиции в екстензивното овцевъдство и козевъдство. За съжаление днес те са загубени и основната причина за това е липсата на работна ръка. В същото време все повече във фермите навлизат новите технологии, които заместват човешката работна ръка. Това се отразява на качеството на продукцията, допринася за обезлюдяването в селските райони“, посочи доц. д-р Вучков.
"От интервютата с пастирите, с които говорихме в рамките на проекта, се вижда, че най-безнадеждно звучат хората в България спрямо всички останали държави-участници в проекта. Ако продължи чиновническата преса върху хората, занимаващи се с екстензивно овцевъдство, ще се наложи този тип отглеждане на животни да срещаме само в книгите и филмите от едно време“, разочарован е българският учен, който също е част от няколко асоциации за развъждане на автохтонни породи животни.
"Най-сериозните проблеми за пастирите в България идват от тежката документация, която фермерът трябва да попълни. Днес фермерът е принуден да бъде писар и да живее като отшелник. В никоя друга държава няма разпореждане животновъдите да трябва да преместят животните си извън населеното място. В почти всяко населено място в Румъния има по няколко фермери, които събират животните си, прекарват в планината по 6-8 месеца, доят по 3 пъти на ден и там преработват и продукцията си. Те разчитат не толкова на субсидията, колкото на производството на крайните продукти. Това тук не се случва, защото нормативната уредба е прекалено утежнена, за да се стигне до реално производство на животинска продукция. Агроекологичните мерки у нас се използват като възможност за фермерите да усвоят едни средства и в крайна сметка ние нямаме произведена продукция“, посочи доц. д-р Вучков.
Той разказа още, че в Румъния работят добре кооперативите между 4-5 стопани с по 100-200 животни. Формират се стада от около 500-600 овце, които пашуват 4-5 души, като тези хора също доят овцете и преработват продукцията. Брънзата в северната ни съседка, например, е продукт със защитено наименование за произход и тези фермери печелят добре от нея.
"За съжаление, според мен, кооперирането на овцевъдите в България няма как да се случи на този етап. Докато е такова недоверието между хората, а кризата ги е стиснала за гушата, няма как да стане обединението“, според доц. д-р Вучков.