Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Емел Балъкчъ: Левски е жадувал за общество – на братство, свобода и равенство | ||||||
| ||||||
Репортер на Plovdiv24.bg разговоря с нея преди събитието за предаването "Цветовете на Пловдив". Балъкчъ определя Левски като "наш национален герой" с който трябва да се гордеем. "Аз съм един обикновен гражданин на България, бивш учител. Животът ми е минал в преподаване и даване знания на най-малките деца за Левски, което е много трудно – на 3-годишно да разказваш националният герой. Но сме се опитали да бъдем в кондиция с времето, с условията, при които сме работили, и да дадем всичко от себе си за тази кауза, защото това е национален герой, гордост за всеки един български гражданин." Според Балъкчъ не е рядкост турчин да говори за националните герой на България. "Аз нямам това чувство, че рядко се случва някой турчин да говори за нашите национални герои. Знаете ли какво значи "национален герой“? Това значи герой, който е в родината, в която си роден, в която живееш и живееш с неговите болки и гордости, и всичко. Една туркиня не може ли да пише за Левски? Или един арменец не може ли да пише за Левски? Или един евреин, който е български гражданин? Аз не виждам някаква разлика между това дали си българин, дали си турчин, когато става въпрос за националната ни гордост. В Пловдив, наистина турците са малко и няма как да почувствате това нещо и да го видите, и да сте израснали с това нещо. Това е съвсем естествено. Идете, например, вместо да се чудите аз как ще представям Левски, идете в Кърджали, идете в Лудогорието и вижте там турските читалища по какъв начин посрещат Левски, по какъв начин отбелязват не само Левски – и Ботев, и всичките ни национални герои и празници. Ние чувстваме нашия национален герой – всъщност не по-различно от българите, не по-различно от арменците, не по-различно. Едни го приемат по-обикновено, по-простичко, други – малко по-въодушевено, по-емоционално. Това е до самия човек и до самото негово социално израстване, културно израстване. Това всичко е един конгломерат от условия, които влияят върху човека." Писателката сподели, че има разлика във възприятията на едно дете сега и тези, които са били преди години. По тази причина, когато им се разказва за дадена личност, преподавателя трябва да се съобрази индивидуалността на детето. "Няма значение децата дали са българчета, дали са турчета, дали са арменчета. Не гледайте днешните 3-годишни деца, те са социално активни. Но когато аз съм била учител, 3-годишното дете – при някои липсваше бягане. Можете ли да си представите колко назад беше в социалната активност на детето? Някои дори не говореха още и е много трудно да обясниш на едно дете. Да, покажеш му портрета, стихотворението му кажеш, казваш, че това е така и така, бил е добър човек и със свои думи се опитваш да му обясниш. И е съвсем различно, ако днес трябва да обяснявам на едно 3-годишно дете. Все едно да обяснявам на едно 1-годишно дете, година – година и половина, което вече в ръцете си държи телефона и джитка по интернет. Разликата спрямо обучението на който и да е ученик на каквато и да е възраст зависи от времето, в което се намира и се е родило." Тя е на мнение, че все още не сме достигнали до онази България за която Левски е мечтаел. "Аз го изразявам в стиховете си. За мен той е национален герой над всички национални други герои, защото неговите идеи, неговите виждания за развитието на едно бъдещо общество са толкова недостижими дори и днес. Ние го величаем, ние вярваме в неговото верую, което той носи в себе си, и се опитваме да допринесем с нещо за това общество, към по-добро, но все още не сме достигнали до онова, за което той мечтае. Не, не вярвам, че ще се срамува от България днес. Той просто щеше да използва други методи, по друг начин щеше да се опитва да ни внушава какво означава човещината, какво означава човешкото общество, какво означава едно общество да е живо и да се развива. Едва ли ще с онези виждания, с които е бил тогава, но онези виждания щяха да бъдат отражение днес на по-високо ниво, на по-обозримо. Не знам, не мога да бъда Левски и да ви кажа точно какво ще бъде, но вярвам, че всичко, за което мечтаеше, щеше да намери своите най-добри и най-обикновени думи, за да ни го обяснява и днес." Балъкчъ не можа да конкретизира, кога е започнала любовта й към Левски, но знае, че още от дете е възпитана да обича родината си. "Започнала съм от 1. клас да уча български език и да се възпитавам в обич към Родината си, защото и без да ме възпитава училището, аз обичам Родината си, защото съм родена тук и всичко, което става в моята родина, е част от мен. Така че кога съм започнала, това не мога да ви обясня. Аз съм най-малко дете в семейството. Брат ми и сестрите ми са се изучили и малко или много и тяхното влияние е оказало някакво влияние и върху моето изграждане. Израснала съм сред интелигентна среда. На мен са ми преподавали моите братя, моите сестри, братовчедите, вуйчовците – те са били учители около мен. Това са били хора, които ако е трябвало един българин да завърши едно училище, му е трябвало много малко. Обаче ако е трябвало една туркиня да завърши висше училище, са му трябвали много повече усилия и труд, за да се докаже. Нека да бъдем съпричастни на хората, които отбелязват Деня на Левски в едно малко читалище, което е толкова малко и невзрачно, но толкова много напоследък. Поразена съм какъв жар, какъв ентусиазъм има в председателя Сердар Чалъшкан.Той е като феномен. Аз се прекланям, че има такива хора в България, такова младо поколение расте. Аз се прекланям пред такива деца и ги боготворя. Там се работи. Аз съм ходила по много читалища, някои, които само чакат да си вземат заплатата, или ако нещо им наредят отгоре. Това, че сме турци, това е съвсем отделен въпрос, но това, че сме граждани – това е нещото, което ни обединява в тази Родина. Това означава, че ние всички трябва да бъдем като в пръстите на една ръка заедно във всичко. В стечение на разговора ни тя ни разказа любопитен акцент на нейния дом. "В дома ми има едно голямо табло, на което пише стенно четиво на два езика. Срещу мен има портрет на Назъм Хикмет и на Вапцаров. Техните стихчета – по едно стихче, приведени на турски и на български, от български на турски и от турски на български, защото аз работя с няколко езика. За мен това са двама от най-любимите ми поети. Двамата със съпруга ми сме писатели, журналисти, изследователи. На единия прозорец големите очи и отворената усмивка на Радой Ралин ме гледат. Аз го обожавам. Обожавам всичко, което е култура, което е литература, което е фолклор, без политика. Може би, ако в живота нямаше политика, със сигурност щеше да бъде по-хубав. Във интернет рекламират книга "Защо се провалят империите?". Провалят се, защото нито една империя не е успяла да достигне нивото, което Левски ни е завещал. Неговите стремления, неговите виждания за живота ни – не може да се достигне това. Всяка империя, независимо каква етикеция ще си лепне – демократична ли, либерална ли, ортодоксална ли, каквато ще да е, щом е империя, значи отгоре има някой и отдолу има народ. Така че всяка империя ще дойде и ще си отива, но народът ще си остане такъв, какъвто е. И с вяра в бъдещето, с вярата на Вапцаров в бъдещето. И сигурно голямата вяра на Левски, който е просто жадувал да има такова общество – на братство, свобода и равенство. Това не го знам от вчера, а го знам някъде около 5, 6-годишна възраст съм чула "свобода, братство и равенство“. Всеки, който иска да почете паметта на Апостола. Може да го направи тази вечер от 18 часа в Народно читалище "Мустафа Кемал Ататюрк“. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Една от най-богатите българки днес става на 55
10:14 / 03.03.2025
Земетресение е регистрирано в Южна България
09:18 / 03.03.2025
Обявиха датата, на която банкоматите у нас ще пускат само евробанкноти
11:56 / 02.03.2025
"Лили Иванова" спечели "Като две капки вода"
23:50 / 02.03.2025
Петя Дикова със семейна ваканция
16:27 / 02.03.2025
1617 лева е заплатата в най-бедния град в България, не е Видин
09:43 / 03.03.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
