А ето какво пише малката Виктория в своята страничка "Мечтата на Вики":

Здравей! Аз съм Вики. Приятно ми е да се запознаем! Живея в "Капана", Пловдив. Което е малко иронично, защото освен това живея и в капана на доста неприятната диагноза: ДЦП - детска церебрална парализа.

Мозъкът ми не може да управлява особено добре тялото ми - останал е без кислород около момента на раждането ми, та сега, казват, има нарушение в дейността му.

Но не се натъжавай! Вече съм на 11 години и отдавна съм приела диагнозата. Това обаче съвсем не значи, че съм се отказала от борбата с нея!

Има букви, които още са ми непознати. Цифрите пък ми се струват като мно-о-ого странни символи. А за какво точно се използват... мога само да гадая.

За сметка на това, уверено владея разговорен английски. С руския се справям донякъде. Обичам да играя всякакви компютърни игри, а рисуването ми доставя истинско удоволствие. Няма да ви казвам и колко точно пъти съм обяснявала на баба си по телефона как да си смени аватара в Skype.

Уви, не мога да ходя. Всъщност, мога да правя няколко самостоятелни крачки, но в басейн. Там се чувствам безкрайно щастлива! За момента ме придвижват с инвалидна количка, но много често обикалям квартала с любимата триколка! Ако сте минавали през "Капана", сигурно сме се виждали.

Аз съм Вики. И имам мечта. Искам да проходя - искам го повече от всичко! Преди 5 години ме включиха в програмата "Нови клетъчни технологии в медицината" към руския онкологичен научен център в Москва. През първоначалния ми, 20-дневен престой в центъра, 20 дози стволови клетки бяха извлечени от организма ми. Оттогава досега ми бяха направени вливания на две от тези дози. Останалите 18 са на съхранение в криобанката на същия този център.

За да може мозъкът ми да се сработи по-добре с останалата част от тялото ми, наистина е необходимо да продължа лечението си чрез вливането на оставащите дози стволови клетки. Първите две бяха повече от успешни и дадоха много положителен резултат! Затова вярвам, че трябва да продължа това лечение.

Но, както и много други хубави неща, това лечение е обвързано с пари. Същите онези цифрички, които хич не разбирам. Разбирам обаче от добротата на хората. И нищо не ме прави по-щастлива от това да я усещам до себе си.

Ще ти бъда безкрайно благодарна, ако ми дариш своите топли чувства и ми помогнеш да събера сумата от 57 600 евро, която ще ми помогне да завърша лечението си.

Искрено ти благодаря! За всичко!
С безкрайна обич,
Виктория Предева

ПС: Ако имаш някакви въпроси, напиши ми лично съобщение. Или се обади на мама - 0888591040! Казва се Гергана, или просто Гери.