Пътниците в българските влакове не се чувстват европейци, въпреки огромните обществени средства, които се изливат в тях всяка година.
Това коментира Петър Витанов, евродепутат и координатор в Комисията по транспорт в ЕП пред "България сутрин“ по
Bulgаria on Air.
Витанов коментира актуалните рокади в БДЖ, постоянните аварии, закъсненията и лошите условия във влаковете. Преди няколко седмици той направи експеримент - пътуване до Пловдив с влак, от клипа в социалните мрежи, който е гледан от близо 50 000 души, се вижда, че не работят климатиците, прозорците не се отварят, няма течаща вода, влакът пътува при отворени врати. Приложението на телефона ми на връщане към София отчете 35 градуса във вагона, докато навън бяха 36.
"Когато се качих на влака за Пловдив, нямах за цел да правя сензация. Беше обикновено пътуване, такова каквото правят стотици българи. Видеото предизвика огромен интерес, което е доказателство, че темата е важна за много хора, които ползват ежедневно тази важна услуга.
За съжаление, пътниците са се возили далеч по-комфортно преди 20-30 години. Днес хората в българските влакове не се чувстват европейци. Натъкнах се на проблеми, които отдавна са решени в Западна Европа, а ние сме държава, която е имала железници още преди Освобождението“, отбеляза Петър Витанов.
Според европейските директиви до 2030-та година дължината на високоскоростната жп-линия трябва да е удвоена, а до 2050-та - утроена. За повечето българи, които ползват железопътен транспорт, това звучи като мираж.
Петър Витанов е на мнение, че само смяната на ръководството на БДЖ няма да реши проблемите.
"Ако се решаваха проблемите с всяка смяна на бордовете на БДЖ, досега да сме Швейцария. В сектора има тежки злоупотреби, той се е превърнал в партийна каса или топло място за назначаване на партийни функционери. Това, което трябва да се направи е да се пресече всяка форма на корупция, защото железопътният транспорт се дотира със стотици милиони ежегодно.
Но най-важното е да има последователна стратегия за неговото развитие. Необходимо е дългосрочно и устойчиво инвестиране в железниците, които са посочени от Европа като най-важни за декарбонизацията на транспорта. Европейският съюз предоставя милиарди евро за инвестиции в инфраструктурата и за обновяване на железопътния състав. Друг е въпросът, че в България постоянно няма проектна готовност.
Затова практиката беше да се насочват парите към столичното метро, което е добра новина за софиянци, но не и за останалите хора в страната. Дори сега имаме пет забавени проекта, които едва ли ще бъдат реализирани до края на годината. По Плана за възстановяване и устойчивост имаме да усвояваме огромни средства. Има предвидени много пари и подмяна на подвижния състав, който е на 40 години, но и това едва ли ще стане“, коментира още евродепутатът.
Петър Витанов добави, че промените в сектора, могат да бъдат осъществени чрез обществен натиск, защото става въпрос не на последно място за важна социална услуга. Друг проблем са условията на труд – ниско възнаграждение, извънредни часове, лоши трудови и социални права.
"Едно от важните предимства на този транспорт е ниската цена. Той е достъпен за всички български граждани, което е много важна социална придобивка“, добави социалистът.
Бъдещето на железопътния транспорт е важна тема в Европейския парламент, а Петър Витанов участва активно в законодателните инициативи в качеството си на координатор в Комисията по транспорт.