©

Основен акцент ще бъде дебатът относно реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) и нейното прилагане в България през следващия финансов период. Представители на Министерство на земеделието и храните, на Държавен фонд "Земеделие" и на браншовите организации ще обсъдят също така и въпроса за защитата на местните и национални селскостопански продукти на общоевропейския пазар.

Дни преди срещата Искра Койчева, репортер в Plovdiv24.bg, разговаря с Мария Габриел за последни предложения и промени, свързани с Общата селскостопанска политика на ЕС.

- Преди дни Европейският парламент (ЕП) прие ключови за България промени за периода 2014-2020 г., позволяващи директни субсидии за животновъди, които не притежават по-голяма част от земята, която ползват. С какво ще бъдат съобразени тогава техните помощи?

- Наистина, приетата от ЕП поправка беше един голям успех за България. В тази връзка, бих искала да уточня, че плащанията за животновъдите са част от обвързаното с производството подпомагане, която всяка страна членка ще има възможност да предоставя. Това подпомагане е в размер до 15% от националния пакет за директни плащания. Схемата не е задължителна, а доброволна, така че всяка страна ще има право да реши дали да използва или не обвързано с производството подпомагане. Самата възможност, обаче, за подобно решение, както и увеличаването на обхвата на секторите, които да имат право на подобно подпомагане, е изключително положителен резултат от гласуването в пленарната зала на ЕП.

Ситуацията в България е такава, че 90% от животновъдите не притежават земята, която ползват. Ето защо досегашните схеми на площ и на глава добитък не даваха резултат. Многократно съм поставяла този въпрос пред колегите ми от Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП и пред комисар Чолош. Все още е рано да се каже какви ще бъдат условията за подпомагане за животновъдите. Самият факт, обаче, че проблемът на животновъдите е очертан и осъзнат и законодателната работа по разрешаването му започва, е изключително важна стъпка за подобряване на ситуацията в сектора.

- Ще бъдат ли увеличени директните плащания?

- Ще бъдат. По отношение на директните плащания приехме едно много по справедливо разпределение между страните членки. Националните пакети за директните плащания ще бъдат адаптирани, така че за държавите членки с настоящо равнище от директни плащания на хектар под 70% от средната стойност за ЕС, увеличението ще бъде с 30%. Това е и процентът за България. За държавите членки с равнище на директни плащания между 70 и 80% от средната стойност увеличението е с 25%, а в тези страни, които получават повече от 80% от средното - с 10%. Вследствие на прилагането на тези механизми, полученото равнище не трябва да бъде в нито една държава членка под 55% от средното за ЕС през 2014 г. и 75% от средното за ЕС през 2019 година. След всички тези цифри, мога да кажа, че това не е стопроцентово изравняване на субсидиите, но е голяма и важна крачка по отношение разпределението на субсидиите от страните членки. По този начин България ще получи с над 2 млрд. евро повече за новия програмен период 2014 - 2020 година.

Успешен момент за страната ни е и по-голямата гъвкавост между стълбовете. Въвеждането на възможност за прехвърляне на 10% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания по първи стълб може да позволи по голяма гъвкавост на държавите членки при директното субсидиране на фермерите и ще позволи да се оперира с по-голям финансов ресурс в рамките на директните плащания, които са успешен инструмент за България. По-голямата гъвкавост при оперирането с финансовите ресурси по двата стълба на ОСП и евентуален трансфер между тях при необходимост в държавата членка е добра основа за прилагането на политиката. С получаването на повече гъвкавост при насочване на подпомагането могат да бъдат изпълнени по-успешно целите на ОСП.

- Запазва ли се възможността страните членки да предоставят до 15% от националния пакет директни плащания на сектори, които са с икономическа, социална и екологична насоченост? Какво ще донесе това решение на България и кои производители ще могат да се субсидират?

- Предложението на Европейската комисия (ЕК) беше само до 5% от националния пакет. В Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП приехме поправка, която увеличава сумата на до 15% и разширихме списъка със секторите, които могат да бъдат подпомагани. Възможността страните членки да прилагат доброволната схема за обвързано с производството подпомагане за продуктите, посочени в приложение I на Договора, в размер до 15% от пакета за директни плащания е ключов момент в реформата на ОСП. От една страна, това ще им позволи необходимата гъвкавост. От друга страна, възможността за обвързано с производството подпомагане ще обхване всички производствени сектори, без да има дискриминация. По този начин могат да бъдат подкрепени важни за България отрасли, като зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството и особено тютюнопроизводството.

Зеленчукопроизводството и овощарството, които досега бяха пренебрегвани в ОСП, ще получат по-голяма възможност за подпомагане. Това са традиционни сектори за страната ни, които имат място на европейския пазар със своето високо качество.

Що се отнася до тютюнопроизводството, България има най-висок брой регистрирани тютюнопроизводители - 41 900 души, които представляват почти половината от всички тютюнопроизводители в Европейския съюз. Отглеждането на тютюн е изключително трудоемка дейност. Заетите в този сектор в България са около 240 хиляди души, което прави тютюнопроизводството основна заетост в много селски полупланински райони на страната, където има ограничени икономически алтернативи или такива изобщо липсват. В районите, където площите позволяват да има алтернативно земеделие, производителите вече са се преориентирали. В някои погранични райони, обаче, поради плитките и наклонени почви, не може да има алтернативно производство, както и в Североизточна България, където има ограничени възможности за друга заетост.

- Вие предложихте поправка в пчеларския сектор, която беше приета от евродепутатите. Разкажете повече за това. Вече стана ясно, че по този начин българските пчелари са защитени?

- Наистина, това е една дългогодишна борба, българска е идеята за приемане на поправка за изработването на нова, финансирана с европейски средства схема за плащане на пчелно семейство в сектора на пчеларството. Факт е, че 84% от растителните видове и 76% от производството на храни в Европа зависят от опрашването чрез пчели. Пряката стойност на произведения мед в ЕС се оценява на около 140 млн. евро, докато стойността на опрашване чрез насекоми за европейското земеделие се определя на 20 млрд. евро на година и около 153 млрд. евро по света. В допълнение, пчеларството е част от европейското селскостопанско наследство и от българските националните традиции.

В същото време пчеларите, за разлика от своите колеги, не получават директни плащания. В сега действащото законодателство на ЕС не се предвиждат директни плащания конкретно за пчеларството - нито в България, нито в другите държави от ЕС. Това има негативни и демотивиращи последици за сектора. Средствата, които пчеларите получават в рамките на Националните програми, са твърде малко в сравнение със средствата, които се предоставят на останалите селскостопански сектори. Ето защо въвеждането на подобна схема е крайно необходимо.

В рамките на две години проведох редица срещи с българските пчелари, по време на които обсъждахме проблемите и предизвикателствата пред този сектор. През декември миналата година в Европейския парламент в Брюксел организирахме конференция, посветена на пчеларския сектор и изложение на български мед и пчелни продукти. Това беше още една възможност на европейско ниво да подчертаем значението на сектора, да наблегнем на предизвикателствата, които той среща и да поставим на дневен ред необходимостта от директно подпомагане. Смятам, че приетата поправка е една добра основа за започването на преговори със Съвета на министрите на ЕС и Европейската комисия, които започват в края на месец март. Институциите трябва да достигнат съгласие, за да може законодателната рамка, определяща бъдещето на ОСП, да влезе в сила.

Можем спокойно да кажем, обаче, че това, което се случи, е положителен сигнал, потвърждение за това, че усилията ни не остават незабелязани и нашият глас и позиция са чути. Тук искам да използвам възможността да благодаря на всички пчелари за доверието и за огромната подкрепа, която ми оказваха през цялото време.

- Колко ще бъде таванът на директните плащания и какво ще бъде разпределението на националните пакети между страните членки?

- За да бъде по-голям фокусът върху по-малките ферми, Парламентът подкрепи планираното от Европейската комисия въвеждане на таван на директните плащания. Размерът на директните плащания, които се отпускат на селскостопански производител, се намалява с 20% за суми между 150 хиляди евро и 200 хиляди евро, с 40% за суми между 200 хиляди евро и 250 хиляди евро, със 70% за суми между 250 хиляди евро и 300 хиляди евро, като горната граница на тавана остава 300 хиляди евро.

Целта на въвеждането на таван е да се спре прекомерното окрупняване и свиването на конкуренцията в селскостопанския сектор, да се осигури по-голяма помощ за дребните производители, както и да се обърне по-голямо внимание на втори стълб на ОСП - развитието на селските райони. Всички средства от постепенното намаляване или определянето на горна граница на плащането остават в региона или държавата членка, където са получени, и се използват за мерки по втория стълб.