Позиция на общинския комитет на ПП ВМРО-БНД Пловдив относно
арт инсталация на белгийския художник Саймън Ван Парис:
Уважаеми Господин Кмете,Уважаеми Господин Председател на Общински съвет Пловдив,Уважаеми Граждани на Пловдив,През изминалите дни от множество сигнали на граждани, както и от публикации в медиите, бяхме уведомени за арт- инсталация на белгийския художник Саймън Ван Парис, финансирана по програма на CONTEXT AiR от Община Пловдив. В първоначалната информация от медиите ни бе представена инсталация, състояща се от три счупени тухли четворки, обточени с дървени летви, което според автора е виждането за Пловдив през очите на новодошлия! В последствие се оказа, че това е било рекламен трик и е част от "инсталацията“, която вече е тържествено открита и съдържа още много летви, тухли, части от отводнителни инсталации,касетки и прочее намерени на улицата строителни и други отпадъци /последното е изявление на самия автор/. След преглед на досегашното творчество на автора, ние забелязахме голямо сходство в инсталациите, реализирани досега, състоящи се от сковани летви и други отпадъчни материали, отнасящи се до други световни градове. С интерес установихме, че почти по нищо не се различават Пловдив с Техеран и Хонг Конг през очите на новодошлия.
Под удобната мантра за свободата на съвременното изкуство и творческа оригиналност, както непрекъснато ни втълпяват, че пловдивчани не разбираме, се харчат отново пари от общинския бюджет за съмнителни проекти, обиждащи града ни и служейки за трамплин в издигането на посредствеността. Липсата на ясни публични критерии за подбор на автори и проекти и откровеният "кураторски“ субективизъм на петчленното жури, свеждащо се до посредственото: “Това май е арт, а другото май не много арт“, води до тотално компрометиране и фалш на културните традиции и политики на град Пловдив.
В размислите по "творческия процес“, самият автор на сайта си обяснява неговите вълнения от видяното в Пловдив и тук се започва с едни дълги обяснения за комунистически сгради, олющени мазилки и накратко, че сме като градска среда същите като Русия. Естествено, авторът е нямало как да преживее и види в детството си /роден е 1985 г. /експанзията на посткомунистическия арт модернизъм, характерен за 90 те. в бившите индустриални градове на бившия източен блок. Тук вече е редно да зададем, няколко въпроса, дали този човек е настанен в Пловдив по резидентната програма CONTEXT AiR или е бил някъде другаде в някой друг град? Какво е написал в апликационната си форма и какво е заключението на журито? Каква е ролята и работата на куратора с този автор? Докога ще толерираме чуждопоклонно изкуство, а не на български творци?