Германска журналистка, родена в Пловдив: Родителите ми си стегнаха куфарите през 1994, не издържаха на ситуацията в България

Българите от т.нар. второ поколение мигранти стават все повече. Това са децата на онези български граждани, които са взели решение да напуснат България през последните десетилетия и да заживеят в чужбина. Във Федералната република те са десетки хиляди. Някои от тях са родени в България, други - в Германия. Някои имат само германски паспорт - други притежават и български. Днес във Федералната република живеят общо около 400 000 българи, пише българското издание на "Дойче Веле".

Какво е да си българин или българка от т.нар. второ поколение мигранти? Чувстваш ли се чужденец в Германия? Усещат ли те като чужд в България? Как тези деца се напасват към живота в Германия, притиснати между германската и българската реалност?

Тези теми вълнуват и Мария Попов - германска журналистка от български произход. Самата тя е дете от т.нар. второ поколение мигранти. Емигрирала е със семейството си в Германия, когато е била едва на една годинка, днес е вече на 30.

"Моите родители са си стегнали куфарите през 1994, защото просто не са издържали на ситуацията", разказва младата жена, която е родена в Пловдив.

"Майка ми винаги е имала възможността да сравнява двете системи, защото баща ѝ е българин, а майка ѝ германка, прекарвала е като дете ваканции в Германия при германските си баба и дядо, и заради качеството на живот е решила да замине с мен, брат ми и баща ни за Германия. Искала е децата ѝ да ходят на училище в Германия. Навремето първата ни спирка е била Дрезден, но бързо сме се преместили в Мьонхенгладбах, където баща ми си намерил работа като инженер", разказва Мария Попов.

30-годишната журналистка говори добре български - въпреки че никога не е ходила на детска градина или училище в България. Усеща се лек акцент, който те кара да се усмихнеш. Понякога намирането на правилната дума се оказва трудно и интервюто преминава на немски.

"Вкъщи винаги се е говорело и на немски, и на български. За родителите ми обаче винаги е било много важно да владеем български. Още като дете забелязах, че баща ми ме слуша само ако му говоря на български. Ако исках да водя задълбочен разговор с него, шансът това да се случи беше по-голям, ако говорех на български език. Но още като ученичка осъзнах, че ми е трудно да пресъздам цялата моя реалност на български - просто речниковият ми запас на немски ставаше все по-богат, а българският ми обедняваше."

Мария Попов разказва, че родителите ѝ много са държали на българската култура и традиции, но същевременно са правили всичко възможно, за да може навън тя и брат ѝ да бъдат възприемани като германци, а не като мигранти.

"Техният опит като хора с миграционни корени ги е карал да се страхуват, че ще го предадат и върху нас, те не искаха ние да сме ощетени по някакъв начин заради произхода ни", разказва Мария.

Днес тя знае: "Човек в никакъв случай не бива да се разделя с българската си идентичност, за да се интегрира в Германия. Освен това аз не вярвам в интеграцията. Предпочитам да говоря за "концепция за оцеляване". Ние сме бели и ако говорим добре езика, имаме едва ли не право да участваме пълноценно в системата. Това е нещо като привилегия за българите тук - каквато чернокожите мигранти в Германия или синтите и ромите например нямат. Те са изправени пред по-големи трудности".

"Българските корени са важна част от моята идентичност"

Днес българските корени са много важна част от идентичността на Мария Попов.

"Ходя често по мероприятия, на които се говори на български, издирвам български рецепти, слушам български рап, а когато чуя прекрасните гласове на народните певици от българските хорове, просто настръхвам", споделя младата жена.

"Моите родители са нямали привилегията да се занимават открито с темата за многообразието. Аз - като второ поколение мигрант - я имам и мога да кажа, че многообразието е съкровище. То е един много ценен подарък."

Според нея рецептата за успешен старт в Германия е в ръцете на родителите - самите те трябва да работят над своето самочувствие, за да го предадат и на децата си. "Днес моите родители са толкова горди с България, в Мьонхенгладбах те имат българска организация, ръководят и група за български народни танци и аз винаги танцувам с тях, когато съм им на гости. Ето това е успешното многобразие - родителите първо трябва да вярват в себе си и да предадат това и на децата си."

Мария Попов, подобно на много други български деца, израснали в чужбина, често е чувала въпроси като тези: Къде е по-добре? Ти повече германка или повече българка се чувстваш? "Всяка леля в България ме питаше подобни неща, но и всичките ми приятели в Германия. Подобни въпроси ме поставяха под голям натиск и като дете аз често отговарях това, което събеседникът ми искаше да чуе. Като бях в България казвах, че се чувствам по-добре именно в България, защото там е баба ми и най-вкусната храна на света. А в Германия казвах обратното - защото там са приятелите ми."

Връщайки се назад във времето, Мария осъзнава какъв е трябвало да бъде истинският отговор на тези въпроси. "Всъщност като подрастваща трябваше да казвам, че съм германка, защото след края на лятната ваканция моята българска идентичност си оставаше някъде там, в българското лято, а и в България аз винаги бях "готината германка". Моите приятели в България някак ми показваха, че едва ли не е по-яко да съм готината германка на гости в България, отколкото българка в Германия. А и знаех, че в германското училище е по-добре да си германец. Затова като ученичка бях решила, че съм по-скоро германка", споделя тя.

"Днес обаче моята идентичност е комбинация от всичко това. Аз съм мигрант второ поколение, аз съм източноевропейка, аз съм българка, но не съм малцинство. Защото в крайна сметка близо една четвърт от хората в Германия са мигранти. И да си мигрант всъщност означава да си част от една много голяма общност - да си разказвате вицове и забавни истории за източноевропейските баби и дядовци, които гонят внуците си с чехла в ръка, когато са ядосани. Или пък да се смеете заедно, обяснявайки как си увиваме дистанционното за телевизора във фолио, за да не се цапа. Да си говориш с други източноевропейски жени, да слушаш източноевропейска и българска музика, и още, и още..."

Какво е България за теб днес?

Ако я попитат какво е България за нея днес, Мария би отговорила така: "Страната на слънчевите лъчи и на най-вкусните домати на света". Любимото ѝ място в България е кухнята на баба ѝ с всичките прекрасни аромати на гозби в нея. А любимото ѝ българско ястие са малките сармички. Любимата ѝ българска традиция е Баба Марта. "Само че май я спазвам грешно, защото нося мартеничката много дълго време, не я свалям докато не се скъса и не падне сама."

Днес Мария признава, че българската ѝ идентичност е свързана и с болка. И до днес роднините ѝ в България трудно приемат сексуалната ѝ ориентация - Мария не е хетеросексуална, а куиър.

"Толкова се радвам, че семейството ми в България е силно свързано с вярата в Бог и религията, понякога ми се иска и аз да бях възпитана по-религиозно, защото в трудни моменти може би вярата щеше да ми помага. Но да отричаш тези, които не са хетеросексуални, аргументирайки с вярата си в Бог, и всъщност да прикриваш с тази твоя вяра омразата си към куиър хората - от това ми се къса сърцето", казва с тъга Мария.

"Да оправдаваш ненавистта си към определени хора с вярата в Бог представлява твърде лесно решение на комплексни въпроси, които биха преобърнали света ти."