Гражданка: Абсолютна пародия! Страх ме е! Ето това е Пловдив сега

Представяме ви текст от читателка на Plovdiv24.bg. В думите на жената се крие възмущение от масовото презастрояване в града, неработещите институции и от манталитета на някои нейни съграждани. 

Помните ли, когато можеше да седнеш на някоя пейка в парка, до ВСИ. От няколко години всичко е заградено с 2 метра ограда, сякаш е имало безброй набези върху национално съкровище...

Паркове не останаха в града. Последните в "Тракия" си заминават. Скоро от парк "Лаута" ще остане само асфалтираният път през средата. Всяка свободна зелена зона вече се завзе. Единствено не са застроени кръговете, на кръговите кръстовища, но и това ще се случи...

Не разбирам само как така, населението на града е около 340 000 жители от 1985-та година насам, а жилищните сгради не спират да се строят, а места няма. Даже ни е все по-тясно. Да се питаш как са живели толкова много хора тук преди 40 години.

А да паркираш единствения си автомобил, който ползваш в краен случай, защото разчиташ на ненадеждният градски транспорт на града под тепетата (сигурно сме пример за цял свят с тази пародия), вече и в "Тракия", си е чисто предизвикателство.

Не защото места няма. Места има, но контрол няма. Докато аз имам един автомобил, бабата от съседния апартамент няма, но комшията отгоре, долу или къде да е, е решил да си прави автопарк от 6 автомобила от една марка и модел, с еднакви номера, регистрирани в друга община, за да плаща минимални данъци, които паркира буквално пред входа, лишавайки всички от достъп до товаро-разтоварни дейности. Както и никакъв достъп на линейки и пожарни автомобили до сградата. Друг решил, че паркингът пред блока е за каравани, кемпери или товарни камиони, автомобили без номера, че дори и автобуси.

Звъняла съм на 112 посред нощ, когато линейка се чуди как да завърти така, че да изнесат майка ми от входа. Отговарят ми, че това не е спешен случай и да се обърна към районното. След като драмата с майка ми приключва, отивам в 5-то районно. Отпращат ме с думите, че нямало нищо нередно, но ако му дам номерата на автомобилите, ще се обадят по телефона, за да ги предупредят да не паркират повече така. Също така и трябва да дам имената си, за да се осведоми отсрещната от чие име се обаждат. (Абсолютна пародия! Какво очаквате с подобна практика? Да се хванем за гушите и да се избием? Защо изобщо ви има, г-да полицаи?!) Категорично отказаха да изпратят кола на мястото. Чл. 4, ал. 2, т. 3. От наредба за паркиране в гр. Пловдив забранява подобно паркиране.

А при отправяне на забележка, си намираш автомобила издран и със спукани гуми. Знаеш кой е извършителя, отиваш в полицията и ти казват, "а можеш ли да го докажеш"? И те убеждават да не пишеш нищо, че ще им отвориш работа да пишат, а и знаеш ли, че да сочиш с пръст, без доказателство било подсъдимо... В следващия момент те привикват в полицията и не знаеш защо. Оказва се, че си потрошил единия от "скъпоценните" автомобили на съседа си, че дори и свидетел има, но той няма претенции, щети също няма. За сметка на това те принуждават да подпишеш декларация, че никога повече няма да говориш с този човек, защото ще те задържат в ареста.

Страх ме е. Страх ме е да застана с името си, поради репресии, породени от чувство за безнаказаност, в следствие на безхаберието на политици, институции и полиция. Страх ме е, че от потърпевша, ще ме изкарат насилник.

Ето, това е Пловдив сега... Вероятно и цяла България.