Гроздалина Георгиева за "Седмицата на занаятите" в Пловдив: Майсторите оставят в изделието си душа и топлина

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Гроздалина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей Пловдив за Седмицата на традиционните занаяти и още - връщат ли се старите занаяти в живота на хората днес и каква е причината за това. 

Кажете ни, какво да очакваме през тази седмица, какво е интересно да се отбележи?

При нас е интересно това, че винаги за началото спазваме последната седмица на юни, независимо каква дата ще се падне. Но тази година имаме щастието да започнем седмицата с празник, с Еньовден. Освен, че дворът е изпъстрен с различни занаятчии - като се започне с ножари, кожари, грънчари, имаме плетене на колани, на кори, имаме бижутери най-различни, свещари, восъчно свещолеене, всичко, което може да видите - мънистени накити, сребърни неща. Но най-вече, този път ще обърнем фокуса към плъстарите, които тази година са особено пъстра и многобройна китка и всеки ден те ще представят специални неща от занаята, ще демонстрират, което е обявено и в нашата програма. Защото, паралелно с външната глъчка и пъстрота, вътре в музея ще открием и българските плъсти, послания от древността. И както се казва, ако вътре са нещата, които са автентични и съхранени през годините, точно в такива места като музеите ни, защото ще имаме неща от Копривщица, от Видин, от Националния исторически музей, от Етнографския музей в София, от Рилския манастир ще имаме плъсти. Отвън ще видите живото продължение на стария занаят. И затова сме насочили фокуса към плъстарките, които ще покажат как съхраняват и как се справят в днешно време с тези традиционни изделия и похвати и как преобръщат изделието, съобразно новите изисквания, защото вече сме в XXI век. И неизменно майсторите са изправени пред задачата да са гъвкави, да отговарят на вкусовете на съвременния човек и да могат в същото време да запазят традицията и да продължат нещата.

Всички говорят, че старите занаяти замират, обаче, когато се намираш в Пловдив, в Етнографския музей, имаш чувството, че сега се възраждат тези занаяти, че  една голяма част от нашето общество си ги практикува тези занаяти и сега. Така ли е наистина?

Много се радвам за тази констатация и се надявам наистина да е така, защото това е нашата цел, затова сме започнали да правим това събитие, което вече стана традиция при нас. Защото, целта ни е да покажем майстора в занаята. Ние не случайно правим всеки ден представяния на майстори. Тук сме имали представяния на бижутери, на ножарите, на ковачите, на всички майстори, които неизменно присъстват в нашата китка, за да можем да покажем човека пред какви трудности е бил изправен, как се е справил с всичко това, как е устоял на промените и на тежестите на времето. Защото всички знаем, че е огромна борбата на майстора с вносните евтини китайски изделия, няма как да не се случи и това. И аз през годините се радвам, когато видя хора, които неизменно са се били отказали и отново са се върнали в занаята и са си казали, че трудно, не трудно, ще вървят по пътя и са издържали. Просто, за мен това е един урок, че човек когато обича и може да прави нещо, трябва наистина да издържи и да устои, да продължи по пътя.

Да, така е. Имате ли впечатление като етнограф, че хората се връщат към ръчните изработки, че хората търсят природното, чистото и това е може би причина занаятите да се възраждат?

Да, аз точно това мисля, че това е един комплексен момент, където все повече чуваме, че трябва да живеем съобразно с природата, да  се връщаме, да се докосваме до чистите материали. Съответно, при нас ще видите как плъстарките работят с вълната, като основен материал, просто съвсем различно е докосването до тялото на едно изделие или един шал, който е с вълна, може да е сложена и коприна, за да бъде по-естетски и така. Но усещането е съвсем различно от това да си купиш нещо изкуствено, което няма душа и няма топлина, каквато майсторът ще остави в изделието си.

Кои са най-разпространените днес занаяти и кои наистина са отмрели, няма ги вече, почти не се срещат?

При нас изискването е всеки занаят да се работи на място, затова който дойде ще види, че майсторът не седи само да продава, той го работи. И съответно, каквото има изработено, то си е на неговата маса и той си показва своите изделия. Един стар отмрял занаят вече е възроден и вече много набира скорост, това е кошничарството. Това може на място да се види. Грънчарството също знаете, но тук ще работят много деца, които искат да седнат зад грънчарското колело. Тази седмица се пълни с групи деца, които са записани, за да могат да седнат при майсторите, съответно при плъстарките, при свещаря, при кошничарите, има деца, които страшно обичат да видят как можеш да изплетеш някаква собствена кошничка. Грънчарите, както казахме са любими, но тази година имаме двама грънчари - единият, с който може на грънчарското колело да се правят глинени изделия в калъпи, както е било в по-дълбока древност, и да видиш свое лично творчество в материала. Още правене на накити от мъниста, всичко, което може човек да се сети. А по-големите деца сядат с любов при дърворезбаря, защото той е един много благ човек, който внимателно и бавно ги насочва как да могат да издялат собствено изделие. Така че каквото и да решите да правите, човек може да си избере това, което го влече и да седне да опита занаята.

Има ли интерес към Седмицата на занаятите от предишни години в Етнографския музей в Пловдив?

Да, все повече и все повече хора започват да се научават, че в края на юни  мястото, където могат да дойдат, е при нас.  Мога да кажа, че имаме семейства, които знаят, че ако доведат децата, те ще забравят за цял ден за тях. И просто могат да ги оставят и да не се докосват до електронните устройства, а в същото време да си отидат доволни и щастливи, че нещо са правили, забавлява ли са се и са научили нещо.