© Plovdiv24.bg

"Обади ми се да пита защо му искат тези пари. Обясних му, че това е нормално. Правени са две експертизи на оръжията, открити в дома му. Това са разноски, които трябва той да плати. Отделно за вещите лица, изготвили съдебно-психиатричната му експертиза, също дължи средства", каза пред "24 часа" адвокат Пламен Бонев, който спаси бай Симо от затвора. Възрастният мъж не се сдържал и изригнал: "Да си ги вземат от бившия ми работодател! Той ми дължи 14 000 лева от неплатени заплати и отпуски!". Защитникът търпеливо му разяснил, че това няма как да стане. И сега бай Симо се чуди откъде да набави сумата.

Пенсионерът се оплаква, че не може да се наслади на свободата. Продължавал всеки ден да разхожда кучетата си в пловдивския парк "Лаута". Минавал покрай злополучната алея, където се самоуби Данаил Божилов. Изобщо обаче не се спирал на лобното място, защото веднага в съзнанието му се появявала кошмарната гледка.

"Когато отидох, видях труп, проснат по гръб. Установих, че не диша. Пистолетът му беше на половин метър. Кучето на Божилов - дого аржентино, беше завързано за едно дърво. Не посмях да го приближа. То е от лоша порода, миналата година нападна моето в парка", припомня той. Бившият военен и досега се чуди защо бизнесменът е сложил край на живота си.

"Самоубил се е човекът. Като дойдоха полицаи, започнаха да ме питат как е станало. Че откъде да зная, бе хора! Аз бях надалеч, когато той се е застрелял", връща лентата Стоев.

74-годишният пенсионер не знае причината за мистериозното самоубийство. "Един приятел, бивш военен, от съседния блок разправяше, че Данаил имал вземане-даване със съмнителни хора", впуска се в слухове бившият граничар.

Бай Симо продължава да се кълне, че взел пищова на бизнесмена, за да не се изтрепели наркоманите в парка. Наоколо било пълно със спринцовки. Страхувал се кучето му да не се убоде. И отново разказва своята легенда.

"За мен беше светлинка в тунела. Рекох си - предавам оръжието на мой приятел полицай. Него го отличават, а мен за награда ми съдействат да си взема дължимите 7 заплати и 4 отпуски от бившата охранителна фирма, в която работех. Но се оказа сляпа надежда", клати глава възрастният мъж.

Твърди, че познавал бегло самоубилия се Божилов. Срещали се в парка при разходка на кучетата. "Изненадах се, като го видях мъртъв. В първия момент дори не го осъзнах. Видях, че няма пулс и грабнах патлака", описва за пореден път той. Цял час полицаите го разпитвали до трупа, но никой не се сетил да го пребърка и да открие оръжието.

И до ден-днешен обаче бившият граничар се чуди как Данаил Божилов се е гръмнал в гърдите. Обикновено самоубийците насочвали дулото към главите си. Опитва се да забрави преживения кошмар по следствени арести и съдилища.

"Имам куп болести. Покрай този арест станах половин човек. Не мога с двете ръце да си държа лъжицата", оплаква се Стоев.

Със сигурност си е взел поука, убеден е адвокатът му. Той описва своя клиент като измъчен и изстрадал човек. "Животът го е обрулил. Вдовец е, с болна дъщеря. Самият той страда от куп заболявания. Държи се леко неадекватно", казва адвокат Бонев. И той самият не знае колко пари дължи бившият работодател на бай Симо. "Всеки път ми споменава различни суми - 6000, 14 000, 20 000", допълва юристът. Бай Симо продължавал да му разказва историята около самоубийството на Данаил Божилов. Не пропускал да му говори и за младите си години, прекарани на границата. "Неговите истории край нямат - за Русия, за комунизма, за заставата", вдига ръце адвокатът.

И действително - радост трепка в погледа на бай Симо, когато заговаря за офицерските си години. Започнал службата си на граничната застава в Златоград през 1962 г., точно в разгара на Карибската криза между двете суперсили.

"Тогава спяхме с дрехите въоръжени. При всеки сигнал скачахме и бегом към браздата. Нямахме грешка. Колко диверсанти и изменници на родината сме заловили!", твърди бившият военен. Бегълците били предимно цигани и турци. Искали да идат в Гърция.

"Гонехме ги много. Дебнехме ги. Тогава за един убит диверсант даваха награда за този, който го е застрелял. И аз съм гърмял по дезертьори, но не съм ги трепал", твърди бай Симо.

Службата му минала на Първа и Шеста застава. Бил неустрашим граничар. "Командвах много хора. Но съм правил и много добро. В Златоград едно дете беше паднало в придошлата река. Струпал се народ, гледа, но никой не влиза във водата. Хвърлих се и го извадих живо и здраво", описва той.

Не издържал обаче на тежката служба и през 1970 г. напуснал армията. Заминал на работа в Коми. 16 г. превозвал дървен материал. "Изкарвах хубави пари. Купихме апартамент, обзаведохме го", спомня си с умиление.

В бившата съветска република настоявали той да остане на служба. "Капитан Першаков и полковник Лосев ми викаха: "Остани, Симеон". Обещаваха да ме направят квартален. Но аз отказах и сбърках. Това е най-голямата ми грешка в живота. Сега щях да съм ехей", съжалява бай Симо.

Категоричен е, че вече не държи никакво оръжие вкъщи. При обиска в дома му през лятото разследващите откриха освен пистолета на Данаил Божилов и още един. Повдигнаха му обвинение за незаконно държане на оръжие. Ако не беше сключил споразумение с прокуратурата, можеше да отнесе 3 г. ефективен затвор. "Че кой щеше да им лежи?", пита бай Симо.