След първите две заседания на ОбС в Пловдив картината започна да се изяснява. Опозицията – БСП, някои патриоти, Демократична България, има по-добри оратори и на този фон групата на ГЕРБ от 17 съветници е безмълвна. Сред тях няма кой да стане и да отстоява тези, да развива някакви позиции и да отвръща на ударите на опозицията. С малки изключения така беше и в миналия мандат, но ударите поемаше кмета
Иван Тотев, който отговаряше на атаките, и то по начин, който оставяше без аргументи нападателите.
Ако в този мандат групата на ГЕРБ разчита гръмоотводът да е
Здравко Димитров, излъгала се е. Зико нито може да води полемики, нито може да се задържи на микрофона повече от две минути и половина. При това положение тази група е нищо друго освен група за гласуване. Дори и тези, които на последната сесия подкрепиха
Стефан Стоянов да е част от УС на "Пловдив 2019“, не станаха да кажат защо трябва да е вътре в него. Но силно се чу защо не трябва да е част. Отсреща мълчание. Няма съветник от ГЕРБ, който може да приказва.
В същото време
Слави Георгиев – НФСБ, и Стефан Послийски – ВМРО, могат да говорят с часове защо Стоянов не бива да е член на УС. Могат да го направят и по други теми.
Николай Радев от БСП също е от ораторите, които от ГЕРБ могат само да гледат в устата. Йордан Иванов от ДБ даде заявка, че няма да седи кротко на банката.
В отсъствието на
Спас Гърневски групата на ГЕРБ е осъдена на мълчание. И така ще бъде громена на всяка сесия, както се случи на последната. В групата има съветници без нито една дума в миналия мандат, сега ще закръглят мълчанието си на осем години.
Няма го Тотев да ги носи на гърба си. За Зико този товар е непосилен. Групата на мълчаливото не/съгласие.