© Plovdiv24.bg

За мен претенциите на Пловдив, че съкровището трябва да бъде при тях, са необясними, заяви вчера кметът на града Георги Гергинеков. Това, че през 1949 г. е било закарано в пловдивския исторически музей и заприходено там, били просто обстоятелства, продиктувани от ситуацията тогава. "Но съкровището е открито при нас и затова е панагюрско, а не пловдивско златно съкровище", напомни Гергинеков. Градът вече разполага със специално изградена сграда, оборудвана с най-съвременна и сигурна сигнално - охранителна техника, където съкровището може да бъде изложено, обясни кметът. Построена е през 2009 г. с финансовата помощ на местните бизнесмени братя Иван и Лука Ангелови. В нея се съхранява изработеното от чисто злато по тяхна поръчка и дарено на Панагюрище точно копие на съкровището.

Затова, ако някой трябва да има наистина основателни претенции за панагюрското златно съкровище, това е именно градът, където безценните 9 предмета са открити, смята Гергинеков. Той припомни, че преди години в общинския съвет и кметската управа е било сериозно обсъждано официално искане до държавата съкровището да се върне в Панагюрище. Бил е създаден и инициативен комитет, който се е ангажирал с тази идея. После обаче това така и не се случило.

"Дълбоко се съмнявам, че и сега ще бъде разрешено съкровището да се съхранява извън НИМ. В крайна сметка това е една от емблемите на държавата. Но ако това се случи, най-естественото му място е в Панагюрище", заяви кметът.

Всъщност малко известно е, че веднага след намирането му на 8 декември 1949 г. от братята Петко, Павел и Михайл Дейкови златното съкровище е било изложено една седмица в Панагюрище, преди да бъде занесено в пловдивския исторически музей. Тогавашната управа поставя съкровището в обикновена витрина на текстилна фабрика в центъра на града, където се излагали платове и облекла. Върволици народ се изредили да види чудните съдове.

Източник: "24 часа"