- Господин Илиев, Вие ли сте най-важният човек в Пловдив или - както някои закачливо Ви наричат - "бащицата"?
- /Смее се.../ Това го приемам като новогодишна шега. Председателят на Общинския съвет е пръв между равни. Така че дори в Общинския съвет не съм най-важният. Изобщо не съм сигурен дали политиците са най-важните хора в едно общество.
- А кои са най-важните?
- Не знам. Дали не са интелектуалците например? Мисля, че това е по-правилно съждение.
- Макар и пръв между равни, бихте ли дали оценка за работата на Общинския съвет през отминалата 2009-а? Кое беше най-важното решение за пловдивчани?
- Не обичам да правя ретроспекции за най-важното или най-неважното. Взеха се много важни решения. Други не бяха взети. На прима-виста ще кажа: решението за 30-милионния заем за реконструкцията на малките улички. Изключително наболял е въпросът. Съгласен съм с господин кмета, че с всяка изминала година все по-тежък ще става. Много важно беше и решението за концесията на стадион "Локомотив". Спортната база на нашия спортен град е в окаяно състояние. Стартирахме и процедурата за даване на около трийсет спортни площадки под наем, дано частната инициатива там се развие и да станат годни за ползване. Ами трудното решение отново да приемем софийски боклук нима беше маловажно? Това позволи във време на криза общината да разполага с над трийсет милиона лева. Но ако трябва аз да класирам кое в работата на Общинския съвет беше най-важното, ще си призная чистосърдечно - съгласието по всички важни за града въпроси. Дори на последната си сесия през миналата година съветниците успяха да загърбят политиката по въпроса за данъците. Хора от всички групи подкрепиха това непопулярно решение.
- Говорите за съгласие, но понякога съвсем безпроблемни на пръв поглед точки от дневния ред, по които не се очакват дебати, се превръщат в арена на словесни политически схватки...
- Така е, но Общинският съвет е точното място за политически схватки. Такава е функцията му. Има партии с различен цвят и е нормално да се борят за възможност за изява. Това не е за укор. За укор е, че невинаги нашите дебати са конструктивни. Преди около месец и половина нарочно проверих - над деветдесет процента от решенията ни са приети с консенсус. Това показва две неща - добра работа на администрацията, която подготвя предложенията, и волята на политическите сили да надмогнат евтиния популизъм.
- Все пак доста често през годината Ви виждахме ядосан. Спомняте ли си кое най-много Ви изнерви?
- Не. Харесвам нашите общински съветници и не мога да им се разсърдя. Когато не се спазват редът и правилникът, наистина се дразня, тъй като това е уважение не само към самите нас, а и към гражданите на Пловдив. Те са ни избрали и ние сме стожерът на града. Ако ние не спазваме реда, не даваме добър тон.
- Мнозина пловдивчани - може би от завист или поради други причини, смятат, че съветниците са някакви хора, които гонят свои си интереси. Така ли е или са дошли да работят за интересите на града?
- Нека сме реалисти - всякакви хора има. Имам поглед поне върху три общински съвета. Мисля, че този път нашите съветници са едни разумни пловдивчани. Това не е малко.
- Какво очаквате от новата година?
- Тежка ще е. Бюджетът ще е по-малък. Пловдив е една значително богата община. Щом тук бюджетът ще е свит, представям си какво ще е в държавата, а ние не сме извън общата обществено-икономическа ситуация. Чака ни тежка година. Това е реалността.
- Бихте ли се наели да дадете оценка на усилията на кмета Славчо Атанасов?
- Запознат съм много отблизо с всичките му решения. Няма аз да давам оценки. Дава ги избирателят, когато му дойде времето.
- Одобрявате ли ходовете му, подкрепяте ли го?
- В мое лице има абсолютна подкрепа. Познаваме се от двайсет години и сме изключително близки и по политически възгледи, и като личности. Не всичките му действия одобрявам, но кой не греши?...