Уважаеми пловдивчани,
Щастлив съм да Ви поздравя по случай 24 май - Ден на българската просвета и култура! Празник роден на 11 май 1851 в пловдивското училище "`Св. Св. Кирил и Методий" с крехките гласчета на Найден Геровите ученици. Събрал в себе си духовните въжделения на българския народ за църковна независимост, просвещение и национално въздигане. Символ на жаждата на народа ни за просвета и култура.
Празник, какъвто нямат другите народи по света. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Празникът, който винаги ще грее в душите ни и ще събира сърцата ни, разпилени по всички кътчета на планетата.
Всички наричаме този празник най-светлия, най-българския. 24-ти май е денят, в който по-емоционално усещаме себе си като неделима част от световната цивилизация. Българското слово от древни времена има своята писменост, своя знак върху културното минало, настояще и бъдеще на света. Но това е обобщеният знак на преклонение пред делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и поколенията след тях писмовници, оставили следи в културната история на България и оттам на целия славянски свят.
Но 24 май е и личен празник за всеки един от нас - от спомена за първата научена буквичка до книгата, която за първи път ни е развълнувала и сме се преклонили пред таланта. Кирилицата е вече сред официалните езици на Европейския съюз, но дали красивият български е жив във всекидневието ни? И дали оставаме в цялостното си битие почтени към българския език и културата си? Риторични въпроси и повод за размисъл в Деня на писмеността и културата - 24 май.
"Върви народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови", са думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг. Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят. Пеем химна на братята Кирил и Методий, независимо дали сме първолаци или техните баби и дядовци. Защото 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност.
Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света. Даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "вси славяни". Традиция - най-дълго празнуваният ни празник в историята - вече повече от 200 години. Духовност - празник не на политици и военни, а на културата и науката. На хората, градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас.
В този ден се прекланяме и пред родителите си, които първи са ни прочели приказка, спомняме си учителите си, които пренебрегваме в годините. Припомняме си и самите себе си, като малки ученици пред прага на откритието какъв невероятен свят ни откриват буквите, нашите букви.
Честит 24 май !
Арх. Илко Николов
Председател на Общински съвет Пловдив