Има една сграда в Пловдив, която всички я знаят, но малко хора са влизали вътре
Има една сграда в Пловдив, която всички я знаят, но малко са влизали вътре. Особено едно време. Адресът е Площад Централен, номер 1. Партийният дом. Или Голямата къща. Центърът на властта в продължение на десетилетия. Днес сградата е известна като "бившия партиен дом“.
Днес се водят борби за бъдещето й. Ние пък ще припомним миналото й.
На това място имаше лятно кино, фотостудио, училище, къщи. И един магазин за плодове, по чиито витрини се стичаше вода и му викаха "мокрия“ или "пикливия“ магазин.
През 50-те години централните площади в българските градове започнаха да стават белокаменни и задължителна част от новото пространство ставаше доминиращата сграда на съответния комитет на БКП.
Първите като Партийния дом в София бяха в доминиращия за времето "сталински“ стил. Пловдив малко закъснява със строителството. Имало е първо традиционни идеи – с кули и петолъчки, но за добро или за лошо строителството се бави.
В крайна сметка в средата на 60-те години се появява съвсем различна сграда.
Има различни проекти, някои са съобразени със стила на съседните сгради – особено тези по "Иван Вазов“, но тогавашният първи секретар на ОК на БКП Костадин Гяуров иска нещо високо и модерно. Веднъж бил казал, че иска нещо високо, от върха на което да гледа парада на танковете, които тогава минаваха през Централния площад.
Високото тяло е проектирано през 1965-1966 г. в Проектантска организация гр. Пловдив с проектанти арх. Владимир Рангелов, арх. Любомир Бонев, арх. Милчо Сапунджиев, арх. Георги Караянев, арх. Колю Колев. Проектанти на част "конструкции“ са: инж. Любен Софкаров – високо тяло и инж. Драго Алексиев – ниско тяло.
Това е първата постройка в България, изпълнена с така наречената скелетно безгредова конструкция.
Пловдивският партиен дом няма нищо общо със сталинската архитектура. Архитектите гледат не към Москва, а към Ню Йорк, където небостъргачът "Сигрем “ е създал вече нови архитектурни стандарти
Подобни сгради по света създават модерния облик на големите градове
"Сигрем“ е 38 етажа, пловдивският му аналог само 12, но все пак...
Някои хора са искали да видят масивна сграда с колони, кули с петолъчки, достолепни стълбища ...
Остават за гледане колоездачните състезания и щафети
И манифестации, разбира се, макар тогава най-важните обитатели на Голямата къща да са на трибуната. Сградата се строи с най-качествените материали.
По проект има вътрешни витражи с цветно стъкло и ковано желязо.
Социалистическите предприятия не могат да изпълнят поръчката, докато някой намира бай Васил – единственият останал майстор за такива неща в републиката.
И той прави ето какво – това, което никое ново предприятие с десетки инженери не може да направи. Въпреки, че поръчката идва от толкова високо място.
Цветните стъкла на държавните майстори се пукат -скоро след като се сложат. Има планиран и тих вътрешен двор, който днес е пуст. Тук откриваме творби и от известни пловдивски художници. Още на влизане ни посреща мозайка – дело на Йоан Левиев. Във фоайето на концертната зала има голям стенопис, откриваме и други творби – почти непознати на днешните пловдивчани.
На откриването идват много важни гости начело с другаря Живков. Посрещнат е сърдечно. Почерпен е - изглежда доволен на една снимка, направена тогава от Иван Коджабашев. Далеч не всички обаче приемат новата сграда. Много хора смята, че тя запушва погледа към Родопите. Големи архитекти оценяват сградата като "вулгарна“. Раждат се вицове.
Неизвестно защо новата сграда променя даже посоката на манифестациите. Преди колоните идват откъм "Иван Вазов“, сега - откъм Главната. Мести се, разбира се, и трибуната.
Тук се настаняват Окръжният и Градският комитети на БКП. Първият секретар е на деветия етаж. Над него е заседателната зала. Тук се приемат важни гости. Изгледът към града е впечатляващ. След Кочо Гяуров тук се настанява Дража Вълчева. След нея – Иван Панев. Последният първи секретар е Панталей Пачов.
По етажите са разположени отделите – пропаганда и агитация, промишлен, селскостопански. Асансьорите още работят. Казват, че когато се е качвал първият секретар, останалите чакали следващия асансьор.
Оттук се ръководят реално градът и окръга. Тук е и картотеката на така наречената партийна номенклатура. Входът е строго охраняван – простосмъртен няма как да влезе.
Отзад има стол, едно от малкото места, където винаги има шкембе чорба, само за избрани. Днес е ресторант, може да седнете и да се пренесете в миналото...Ако се помолите, може да ви покажат тайната банкетна зала, където са яли и пили кои ли не партийни величия, включително самият Тодор Живков.
Далеч от любопитните погледи – залата няма прозорци, но затова пък има вентилация. На другаря Живков много му бучало. Колко ли струва само дърворезбования таван?
Партийният дом има и бръснар, който напук на комунистическия морал получава бакшиши от клиентите - комунисти. Отстрани е концертната зала, на чиято сцена се играят опери, изнасят се концерти - симфонични джазови, естрадни, хорови..
Тук е мястото и за пленуми и конференции, разбира се . Приемат се планове и почини, избират се делегати.
Днес залата е една развалина, която чака ремонт.
На 18 ноември 1989 година пред ДНА е първият опозиционен митинг. Следват още.
Партийните чиновници гледат от прозорците и още не смятат, че дните на техния дом са преброени. Идва денят, когато Партията напуска сградата, тук се настаняват общински служби, но името остава ...
В концертната зала – вместо "КАПЕЕСЕС - БКП“ ехти "СЕДЕСЕ“, Коя ли партия не минава оттук? Сред първите наематели на стаи в Дома има са фирмаджии.-частници. Един ден тук се настанява американският Корпус на мира.
През входа влиза свободно американският посланик Хю Кенет Хил. На покрива светва реклама на американските цигари "Лъки страйк“.
Ужас, кой ли е мислил, че един ден американците ще завземат Партийния дом?
Последните години се появяват различни идеи за неговото бъдеще. Едни мислят да го премахнат – или поне да го преполовят. Други – да настанят тук операта или да я залепят отстрани.Трети – просто да обновят сградата...
Но това е работа на тези, които мислят в бъдеще време.
Текст на известния пловдивчанин Евгени Тодоров
Този текст е част от проекта на Сдружението "МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ и Пловдивската телевизия "Тракия“ "Непознатият Пловдив – пети сезон“.
Проектът се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2023 година.