Интервю с Йордан Илиев, председател на ППГОС на ГЕРБ в ОбС – Пловдив, по темата за паметника Альоша
- Г-н Илиев, ще се гледа ли темата за паметника на предстоящата сесия на 17 януари?
- Не. Комисиите отложиха за следваща сесия и двете точки – и предложението за преместване на Альоша, и другото предложение за провеждане на референдум. Върнати са за становище от ресорен заместник-кмет, за да могат да кажат какви са финансовите параметри - колко ще струва референдумът, колко ще струва преместването и т.н. Това е за становище от ресорен заместник-кмет, така че тези точки отпадат от тази сесия.
- Председателският съвет няма обсъжда темата?
- Не, няма. Самите вносители оттеглиха точките вчера на комисиите. Кога ще бъдат внесени пак не мога да кажа, те трябва да кажат, но няма да е сега. Трябва да се проучи въпросът и да се направи дебат.
- Изобщо трябва ли да се обсъжда в Общинския съвет темата за Альоша?
- Знаете, че през годините постоянно се повдига тази тема къде с политически оттенък, къде с други помисли. Дали трябва или не трябва, не можем да кажем. Факт е, че през определен период от време темата се повдига.
- Има ли в групата на ГЕРБ единно мнение за мястото на този паметник – на върха на Бунарджика или някъде другаде?
- Не можем да кажем в момента каквото и да е, камо ли пък единно мнение, защото това е факт на много различни нюанси. Това не е просто емоционално решение, което да се вземе. То е обвързано и с исторически факти, обвързано е и с финансов елемент много сериозен. След това – чисто логистично след преместването – какво ще бъде или ще бъде поставено или направено на това място. По-скоро това е отваряне за дебат, отваряне на темата от вас, отколкото да си кажем в момента едното или другото.
- В този смисъл не смятате ли, че все пак трябва да има някакъв референдум?
- Точно това е целта - вкарано е предложението да се повдигне темата за референдум и сега и двете предложения са върнати, за да може да се направят изчисления за финансовите параметри.
Един такъв референдум ще бъде на цената на едни избори. Тоя референдум трябва да бъде платен от гражданите, от местните такси и данъци. Ако излезе в рамките на няколко милиона и нещо – това също трябва да се каже на гражданите. Да, ние ще проведем един референдум, с който да се търсят някакви било политически, било друг тип цели, но да знаете, че струва, примерно, милион и половина, или два милиона, или еди колко си. Това също трябва да се спомене.
След това – трябва да бъде преместен паметникът. Преместването ще струва еди колко си. Като сумираме едното и другото и прибавим и изграждането на някакъв паметник, който ще спечели конкурса, както е предложено – да се направи конкурс и победителя да каже какво да бъде поставено там на мястото на Альоша – да не се окаже, че говорим за някакви параметри 5 милиона, 10 милиона, които са много сериозни.
Това е действителността – едно е да се вземе емоционално решение, да се говори по медиите: "Да, искам“, "Не, не искам“. Той, човек, иска много неща, въпросът е, че те са свързани с редица други фактори. За да се стигне до едно решение или едно действие, то трябва да се лишиш от други работи. Да не се окаже, че е по-добре да имаме три нови булеварда преасфалтирани или еди каква си инфраструктура направена за сметка на емоционалното решение "Дайте да преместим паметника от едно място на друго“, което всъщност натам вървят нещата.
Затова е хубаво да е обосновано, да се говори с факти и с изчисления, за да може, когато се направи референдум или има дебати, пред гражданите да се каже: Ето, вижте – от едната страна е това, то струва толкова. От другата страна е това, ако искате да направим така и така. Да се взима информирано решение, не просто емоционално.
- Затова ще се изчака становище на ресорните заместник-кметове.
- Да, ресорните зам.-кметове по бюджет и финанси и строителство правят изчисления. Защото всеки може да каже в една ситуация: "Аз искам да преместим паметника и горе да сложим нов паметник“. Обаче, когато кажеш: "Господине, искате ли да изтеглим дълг от 10 милиона, за да преместим паметника и да направим референдум? И вместо да направим три булеварда за тези 10 милиона, ние да преместим еди какво си“, те ще кажат: "А, не. До вчера исках, ама днес – не искам.“. Нещата така трябва да бъдат поставени. Най-добре е да не се правят изпреварващи действия.