Йовка Златева: Задачата на БСП е да върне предишната слава на българското образование

Задачата на БСП е да върне предишната слава на българското образование, казва Йовка Златева, кандидат за народен представител от Коалиция "БСП за България“ от 16 МИР Пловдив град.

Йовка Златева е на 55 г. Завършила е НУП и магистър МИО в ПУ "Паисий Хилендарски“, следдипломна квалификация "Учител по вероучение“ от Богословски факултет на СУ "Св. Климент Охридски“. Икономист, работила дълги години като експерт Мониторинг - проекти и програми в ГД "Програмиране на регионалното развитие“ на МРРБ. Семейна, с дъщеря и син.

- Кои са приоритетите, по които ще работите, като народен представител?

- Първият ми и основен приоритет ще бъде повишаването на качеството на образованието, базирано на постепенно натрупване на количеството на знанията, съобразени с възрастовата група на учениците. Обучението трябва да се извършва по един единен и стандартизиран учебник за всяка възрастова група, за всички училища в цялата страна. Различни НПО, бенефициенти по европейски програми, се намесват в изработката на учебници и учебни помагала в тази посока, промивайки главичките на децата и подменяйки традиционната и вековна ценностна култура на народа, заменяйки понятията "род, отечество, семейство, вяра“ и др. Това не трябва да се допуска повече.

Българската държава отделя само 4,5 на сто от БВП за образователната система, което е най-малко сред страните членки на ЕС (в Естония са 16,9 на сто). Този процент трябва да се повиши, а делегираните бюджети да се премахнат. Образованието ни трябва да е достъпно за всяко дете и да е безплатно, а не родителите да доплащат за закупуване на учебни помагала. Занижава се и качеството на образованието, защото принципът "парите следват ученика“ произвежда неграмотни ученици и студенти. Ужасно е, че близо 40% от деветокласниците у нас са функционално неграмотни т.е. не могат да осмислят информацията и да решават практически проблеми, което показва PISA 2015.

Он-лайн образованието не предоставя равни възможности за обучение, поради невъзможността всяко дете да има наличните технически средства от една страна, а от друга - вниманието на децата не се задържа достатъчно дълго в домашна обстановка.

Висшето образование също трябва да претърпи реформа към намаляване на студентските такси, държавна поръчка и безплатно образование за студентите, съобразено с прогнозиране и планиране на необходимите в страната ни специалисти, във връзка с регионалните планове за икономическо развитие и националните такива, изработени на ниво Община, Област, Регион, Държава. Задачата ни сега е да върнем предишната слава на българското образование.

- Трябва ли вероучението да се въведе като задължителен предмет в училище?

- Темата за предмета "Вероучение“ е деликатна, но тя все по-остро стои на дневен ред. Разпадането на моралните ценности в общество ни е факт и е крайно време, ние, ангажираните в образованието страни, да подкрепим представителите на теологическото съсловие. Аз бях сред първите, още в далечната 1998 г., които завършиха следдипломна квалификация по предмет "Вероучение“. Днес, 23 г. по-късно, много малък брой училища са въвели вероучението като избираем учебен час. Смятам, че причините за това са: недостатъчна разяснителна кампания на МОН и други заинтересовани институции за същността на предмета и ползите от изучаването му; грешната представа на много хора, че този предмет трябва да обхваща само основите на християнството.

Не съм се отказала да работя в това направление. Изучаването на предмета по първоначалния му замисъл цели ограничаване на сектантството и фундаментализма, които се домогват до неукрепналата детска психика като се набляга на основите на съществуващите от хилядолетия религии, на доброто, традиционният морал (10-те Божии заповеди), присъстващи под една или друга форма в текстовете в писанията.

- Една от основните Ви цели е реиндустриализацията на икономиката. Какво трябва да се направи, за да се случи това?

- България се нуждае от устойчив икономически растеж, базиран на потребление и износ. Оптималният ефект може да бъде постигнат само при структурно модернизиране на икономиката. Необходими са инвестиции в по-съвършени производствени технологии, по-малко енерго- и ресурсоемки, промяна на бизнес-средата, по-висока вътрешна добавена стойност на стоките, изискваща по-високо квалифицирана работна ръка и, не на последно място, достойно заплащане на труда и справедливи условия на труд, за да няма "работещи бедни“ и 1% свръх-богати. Необходимо е планиране и изработване на Секторна стратегия, в която да се приоритизират няколко сектора, например: електроника и ел. техника, информационни и комуникационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, животновъдство, текстил, фармацевтика, химическа промишленост, производство на каучукови изделия, машиностроене, транспортно оборудване.

Възстановяването на селското ни стопанство е също на дневен ред, за да консумираме по-прясна и качествена храна – местно производство, на достъпни за населението цени. Това трябва да стане чрез комасация на земята, възстановяване на Напоителни системи – ограбени и разрушени през "прехода“, възстановяване на "Сортови семена“ и активно включване на научния ни потенциал за използване на съществуващата банка стари и създаване на нови, хибридни, български сортове.

- Като дългогодишен експерт Мониторинг – проекти и програми в ГД "Програмиране на регионалното развитие“ на МРРБ имате преки наблюдения върху процеса. Какви са проблемите (при усвояването на евросредствата)?

В работата си съм срещала разнообразни казуси, които сме се опитвали да разрешим по най-благоприятния за бенефициента начин. Не съм толерирала лобистки и корупционни практики, свързани с обществени поръчки. Това са едни от най-честите проблеми.

Не малък е и проблемът с честите промени в законите и особено в Закона за обществените поръчки. Когато се правят проверки за изпълнение на конкретен проект, не би следвало да се пишат нередности по новите правила, при положение, че обществената поръчка е проведена по предходна редакция на ЗОП.

Възможността за обжалване на процедурата, дадена от закона, е един от рисковете за провал на проекта, тъй като той има срок за изпълнение от 2 години. Не казвам, че такива жалби не трябва да има, но е добре, те да бъдат приоритетно разглеждани във ВАС.

Аутсорсването на дейности също създава проблеми – не само финансови - оскъпяване на дейността, но и евентуални фактически.

И, последно - за мен не е нормална практиката, въведена от предходния министър, Искания за плащане по проекти от един регион да се проверяват от експерти от друг – това удължава сроковете и има риск от грешки и нередности, поради повърхностно запознаване с документацията, заради кратките срокове за разглеждането й.