Историк: Престъпен акт е прокопаването на Тунела в Пловдив
Прокарването на Тунел под Трихълмието в Пловдив е престъпен акт, извършен в първите години на социализма у нас. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" историкът Видин Сукарев, от РИМ-Пловдив. Много са решенията на местната власт в Пловдив от онова време, които сега стоят в основата на повечето от инфраструктурните проблеми на града, смята историкът. Основно те се дължат на пренебрегването на градоустройствения план на Пловдив, направен през 1942-1943 г. от германския урбанист проф. Херман Янсен, който след 9 септември 1944 г. не влиза в сила.
Решено било, че това е един фашистки документ, който не трябва да се използва, че той е измислен с цел България да е аграрен придатък на фашистка Германия. Тогава именно нашите местни пловдивски архитекти, под командата на двама съветски архитекти, правят такъв план, с който се губят възможностите да се проектират по-широки булеварди, по-добра транспортна инфраструктура и задръстванията се дължат в много голяма степен на това, поясни Сукарев.
"Тогава е направено това безумие - тунелът под Трихълмието, което обрича всички опити на неуспех Стария Пловдив да стане част от световното наследство на ЮНЕСКО. Защото, трябва да знаете, че с извършването на този бих казал, без преувеличение престъпен акт, от там нататък е компрометирано Трихълмието като цялостен архитектурен, исторически ансамбъл и комплекс. И който и кмет да дойде и да ви говори за това, че се кандидатства и т.н., значи или това е демагогия или просто тези хора не разбират, което като за кмет не е нещо особено, възможно е, не може всеки да е специалист по всичко, но всеки кмет си има екип, всеки кмет трябва да има заместник-кмет най-малкото, който отговаря за културата и културните политики и ако те не го знаят това, пък аз не съм убеден, че го знаят, реално това означава, че не си вършат добре работата.", посочи историкът Видин Сукарев.
Всъщност, пътният тунел по бул. "Цар Борис III Обединител“ в Пловдив е построен през петдесетте години на XX в. Работата по проектирането му започва през 1948 г., a прокопаването му - през ноември 1949 г. Първоначално носи името на Георги Димитров. Поради възникнали разногласия, строителството е преустановено за известно време. Довършен е и е открит през 1960 г.
По време на неговото строителство и оформяне на булевард "Георги Димитров“ са съборени много къщи с архитектурна стойност от двете му страни и е разрушена част от античната крепостна стена. Преместен е Житния пазар и площад "Цар Крум“ загубва своето значение на централен площад. Пловдивският строителен инженер Борислав Славов участва в започване на строителството му през 1948 г. и в завършването му през 1960 г. вече като Главен инженер на ДСО "Градстрой“. След пускането на съоръжението той е удостоен с "Почетен знак на Пловдив“.
В края на 1990-те тунелът е основно ремонтиран, поставени са хидроизолация, третична облицовка с шумозаглушаващ ефект, ново осветление и контактна мрежа.
Тунелът е в посока север–юг. През 2015 г. около 60 % от трафика Север-Юг в Пловдив минава през тунела. Това налага общината да развие стратегия за алтернативни маршрути.