Историк от Пловдив: Фердинанд прави добър ход пред Великите сили, Русия съдейства за нашата незавимост

Самуил Шивачев – историк и преподавател в Пловдивския университет, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Шивачев, нека се върнем 114 години назад. Какво се случва на днешния ден?

Това, което може да кажем, е, че преди 114 години в старопрестолно Търново триумфира една справедлива за българския народ кауза – съединената на 6 септември 1885 г. България обявява своята независимост, отхвърлени се несправедливите ограничения, които ни се налагат от Берлинския договор от 1878 г. и дръзко, решително, непоколебимо, но мъдро и дълбоко премерено, нашите предци с този акт защитават нашето достойнство.

Казвате "дръзко и непоколебимо“. Какви са условията по време обаче на тези събития, благоприятни ли са, лесно ли се стига до тях?

Всяка една независимост, особено в нашите географски ширини, се постига трудно. За разлика от нас, другите държави водят войни, за да постигнат своята независимост. И Гърция, и Сърбия, и Румъния, и Черна гора минават през периода на войната, за да стигнат до своята независимост, докато ние успяваме с дипломатически средства да постигнем една такава велика цел. Това, което ме питате за събитията и за обстановката в онази епоха – тя е такава, че 1908 г. е изпълнена с много перипетии. Същата година в Османска Турция се случва преврат, идват младотурците на власт с желанието да възстановят величието на своята държава.

И този акт до голяма степен и техните действия служат като мотив на нашето правителство в лицето на Александър Малинов и тогавашния наш пълномощен министър в Истанбул Иван Евстатиев Гешов да предприемат тази стъпка, разбира се, не и без ролята на цар Фердинанд, който изиграва изключително добре картите си на дипломатическата маса пред Великите сили.

Ако ми позволите, тук ще вметна, че в същия период, за който говорим, има една изключително интересна сценка, която се разиграва във Виена с участието на нашия княз – тогава все още, в последствие цар, тъй като той е смятан от Великите сили за австрийски или съответно за руски агент във Виена и в Санкт Петербург.

Това, което прави той, аз го наричам с термина от шаха дипломатически гамбит, т.е. да представиш врага си като най-добър приятел пред неговите приятели. Та, разиграва се една сценка, на която присъстват всички короновани лица по онова време във Виена. Българският цар е на посещение при своя чичо, австрийския император Франц Йозеф. Става въпрос за това Австро-Унгария дали да присъедини Босна и Херцеговина първа и ние да обявим независимостта или първо ние да обявим независимостта, а Австро-Унгария да присъедини Босна и Херцеговина.

То това са всъщност двете събития, които се случват септември 1908 г. Става така, че българският княз, за да покаже наистина, че той действа независим от всички, излиза един скандал, прави една врява, напуска демонстративно тронната зала във Виена, след него тръгва да тича испанският крал, който се опитва да го уговори да се върне, че не може по този начин да се държи, и съответно българският владетел обяснява, че не може да бъде унижаван, пък макар и от австрийския император.

Разбира се, всичко това е една театралност, която трябва да покаже пред Великите сили, че няма единогласие между Виена и София за действията от август-септември 1908 г. Впоследствие Фердинанд се връща в България. Той е посрещнат в Русе от българското правителство и както знаем, историята за манифеста, че той се написва – поне това, което прочита първоначално Фердинанд в старопрестолно Търново, той се написва във влака от Русе до Търново.

А как определяте, г-н Шивачев, действията на Руската империя?

Руската империя, като всяка една Велика сила, винаги казвам, че ние не може да говорим за Великите сили през погледа на свръхемоционалността. Те не разговарят и не водят политиката си, водени от емоционална гледна точка. Това са империи, които и тогава, и днешните им наследници водят политика, която до голяма степен е прагматична.

Т.е. тя има точно определени цели, които преследват, стремят се към своето величие или възвръщане на величие и те не се заиграват с подобни конюнктури, каквито са съдбата на народите.

Ако мога да дам пример – 1896 г. е прословутата Конференция за Африка, където Великите сили си разпределят колониите в Африка с една карта, една линийка и един молив и си чертаят границите, без изобщо да се съобразяват с това къде какви националности и етноси, и религиозни общности има в Африка. До голяма степен виждаме и днес какво се случва там. Това е абсолютно същото, което се случва и с Русия. Русия винаги е гледала своите си политически интереси и ги е преследвала. Просто държави като нас трябва да играят много внимателно на тази, голямата сцена така, че да постигат своите национални цели.

И какъв е пътят, който води до това европейските сили да признаят България за царство и за независима държава?

Това, което всъщност се случва, е – в последствие имате едни тристранни преговори, които започват от края на 1908 и те са до началото на 1909 г. Тези преговори всъщност вървят между България, Османската империя и Русия.

Тук искам да подчертая, защото днес предполагам, че пак ще слушаме да се говори за празника по линията на съвременните измерения на това какво прави Русия. Това, което е важно да се каже, е, че според Берлинския договор от 1878 г. Русия се води попечителка на България, т.е. тя се води нещо като настойник пред Великите сили. И за всяко едно наше действие фактически Русия също отговаря пред Великите сили.

И е съдействала?

Да, и тогава всъщност тя съдейства за независимостта, подписва се един тристранен акт, така да го кажа, с който Османската империя всъщност признава българската независимост. Тук стои въпросът за тези пари, които трябва да се платят от Източна Румелия, бившата Източна Румелия, между периода от 1885 до 1908 г., тъй като тя юридически и международноправно до 1908 г. Източна Румелия не се води като част от България, макар де факто да знаем, че това се случва на 6 септември 1885 г.

Стои въпросът за тези годишни плащания, този трибутарен данък, който трябва да се даде. В крайна сметка въпросът се решава, като Руската империя опрощава репарациите, които трябва Османска Турция да плати в следствие на загубената Руско-турска война от 1877-1878 г. Съответно България пък взима един кредит от руската Санктпетербургска банка и в крайна сметка по този начин, с тези платежни нареждания така да кажа се случва това признаване на независимостта.

От друга страна, самата независимост се урежда и с това, че на 22 септември, след като България обявява независимост, на следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, т.е. получава се един прецедент, двоен, в нарушаването на Берлинския договор, имате и участие на една от Великите сили, което спомага по-лесно съответно ние да получим нашата независимост.

И тук, ако ми позволите само да добавя по отношение на тези плащания, за които стана въпрос, тъй като много се спекулира ние колко сме платили за нашата независимост и какво е било – искам да кажа, че тези пари реално, които ние ги взимаме от руската банка, ние не ги връщаме, защото 1918 г., когато болшевиките идват на власт, вече са в Съветска Русия, те анулират всички договори, които са сключвани между царското правителство и другите държави, тъй като самата Русия тогава има много големи дългове към западни банки и те поради тази причина решават, че е по-далновидно да не плащат царските стари дългове. Поради тази причина съответно и ние не изплащаме своите задължения към Русия.

Да. Казахте вие, днес ще слушаме много, ще говорим много, ще се правят паралели, но няма как да не ви попитам – пазим ли независимостта си днес, отговорни ли сме към нашата история?

Това, което искам днес нашият народ да разбере – че… Да, казвате, ще слушаме днеска много наистина… Не може, когато едни политици започват едно изречение или завършват едно изречение с думите "защото ние сме малка държава“, да очакваме нещо добро в техните действия, от тази гледна точка, че много добре знаем, че ние нито сме малка държава като територия, нито сме малка държава като икономически и стопански възможности, нито сме малка държава като геополитически фактор, но всичко това всъщност се изразява именно в една такава бих казал менталност за това, че от нас нищо не зависи.

А от кого, от кого зависи?

Да, тук това се поставя въпроса наистина – от кого зависи, ако не зависи от нас. Както тук наскоро си говорихме с един мой колега, той каза така: "То хубаво всички плачат за този и за онзи чужденец, но няма кой най-вече да плаче за България, а пък ако не плачем ние за България, няма кой“. Така че тук въпросът е свързан точно с това, което нашите деди да казали – че съединението прави силата, а пък силата прави независимостта.

Наистина трябва да намерим най-малкото общо кратно, около което да се обединим като цел, за да можем да продължим напред. С тази риторика, която я наблюдаваме в последните месеци, изключително изострена, и днеска пак съответно на празника ще се говори как трябва да бъдем независими, какво всъщност означава независимостта, отново ще слушаме, както казах, и тези клишета – големи ли сме, малки ли сме.

Всяка една държава си има своето място на картата на света. Самият френски президент Шал де Гол е казал, че България е на такова място, че тя винаги ще си пати от него в исторически план. Въпросът е как ние можем да извадим поуките си от миналото, за да можем да начертаем едно по-добро бъдеще. За съжаление, ние точно това трудно правим. Ние миналото го разглеждаме само в неговата си красива, лирична, приказна форма на героизъм, но никога и да си извадим поуки от грешките, които са направени.

Нека така да приключи нашият разговор – да си извадим поуки. Благодаря ви за този разговор, г-н Шивачев.

Моля. И аз благодаря.