Оказа се, че се опитваме да коментираме темите за църквата със същия патос на политическото злободневие. Визирам всичко, което се изкоментира в последните месеци, още след кончината на блажено починалия патриарх
Неофит. Това каза за предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио "Фокус" историкът и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" гл. ас. д-р Самуил Шивачев.
"Църквата е институция, която е на 2000 години и тя има своя език, отношения, специфика. И когато говорим по тези теми, трябва да подхождаме с нужното смирение, спокойствие и такт. Много често в тези месеци, докато течеше цялата процедура за избор на български патриарх, много често аз самият се сещах за притчата за митаря и фарисея. Притча, която говори за смирението и гордостта. И някак си, всички тези коментари, които заваляха спрямо българската православна църква, дори и коментарите, които се появиха след избора на Видинския митрополит
Даниил за български патриарх, по-скоро ме кара да смятам, че има доста фарисеи в нашето общество, но изключително малко митари. Лично за мен, който и да беше станал от тримата достоизбираеми български патриарх, смятам, че щеше да бъде достоен. Тези критики, които заваляха по отношение на българските митрополити, пак ще кажа, преди години имаше един такъв въпрос към епископ Тихон, по отношение на тези проблеми, които имаме в църквата и той беше запитал следното: “Каква е разликата между нас духовниците и вас миряните?" -и тогава си спомням, че никой не успя да му отговори. А разликата е в това кой къде стои по време на литургията. За българските духовници нищо не е чуждо от това, което е като изпитание, като съблазън за всеки един от нас миряните, които се сблъскваме всекидневно с него. Затова и смятам, че изборите трябваше да минат в съвсем друг такт, доста по-спокойно, отколкото беше и тези критики по линия на политически пристрастия изобщо не трябваше да ги има в говоренето за бъдещият наш патриарх", коментира Шивачев.
"Днес виждате, че светът се е разделил на проруски и на антируски, така да кажем. Атаките всъщност са за някакъв вид русофилия, което на мен трудно ми се хваща под знака на това определение какво точно се има предвид, когато го наричаш русофил. Дали това е човек, който има интереси и харесва руската култура и литература, и история, или това е израз на политическо злободневие? Тук, в случая по-скоро става въпрос за събитията, които бяха свързани с даването на томос от страна на Вселенския патриарх Вартоломей на православната църква на Украйна, което доведе до затвърждаването на разкола в Украинската православна църква. Това доведе до скъсване на евхаристийно общение, което е изключително важно в църквата. Ние самите като българи можем да кажем, че сме потърпевши от подобни действия, защото схизмата, която се налага на Българската екзархия през 1872 година, на практика тя води до скъсване на евхаристийно общение с всички останали православни църкви. И до 1946 г. Българската църква не е в евхаристийно общение с останалия православен свят. Така че ние излизайки от тази позиция и минавайки през тежкия разкол, който беше през 90-те години, смятам, че добре можем да съзнаваме всичко онова, което се случва в момента сред вярващите в Украйна. Свети Йоан Златоуст, ако ми позволите, ще цитирам, той казва: “Разделението на църквата е такъв тежък грях, който не може да се измие с кръвта на хиляда мъченици за вяра". Поради тази причина и критиката, която беше отправена от страна на тогава все още Видински митрополит
Даниил, беше точно с идеята да се затвърди съборността на църквата, това, което и чуваме последните дни, а именно, че църквата е единство, за така наречената еклезия, еклезиавтика, която всъщност трябва да доведе до това, че всички хора сме съединени и обединени в Божията любов, а не да трябва да се разделяме на такива и онакива", каза още той.
Репортаж на ВВС гласи: “Върху лицето на Българската православна църква ще има московска гримаса". Историкът Самуил Шивачев коментира новината така:
"Добре, а ВВС на какво отдават тези свои критики, така да кажем, по отношение на българския патриарх и на Българската църква? Защото аз мога да кажа, че същите такива критики, пак от страна на тази медия, срещнах и по отношение на папа Франциск, когато той насърчи прекратяването на огъня в Украйна и сядането на масата на преговорите. И той беше заклеймен пак по същия начин, че едва ли не защитава позицията на Москва. Някак ми се струва, че в момента разумът не може да надделее над желанието двете противопоставящи се сили да надделеят една над друга. А още повече разумът на църквата, която винаги призовава за мир, за разбирателство, за единство, думи, които днес звучат направо, имам чувството като кощунство пред тази истерия, в която сме принудени да живеем вече 2 години", каза още Самуил Шивачев.