Историк преди Съединението: Рядко се замисляме какво са ни донесли тези исторически дати

Уроците от Съединението на България са много и на мен ми се иска да говорим по-скоро за положителните. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" историкът Видин Сукарев.

"Положителните общо взето са ясни: единението, загърбването на дребнави личностни и партийни страсти. От там нататък активните действия на българската дипломация, от които мисля, че също има какво да се получим, въпреки че тогава България е в изключително тежка международна изолация. Всъщност говоря за Княжество България, тя няма статута все още на суверена, равноправна с останалите независими държави, а има един власилитет, а този власилитет обикновено често се изтъква и в учебници, и в научни издания. Строго погледнато власилитета е доста формален с много отношения и почти винаги когато българската държава застане със своят институционален авторитет, с ресурсите, които притежава, макар и неголеми, но все пак тя вече си е една държава, вървяща по пътя на модернизацията, почти винаги е успявала да се пребори с пречките, със спънките, с това, което е било необходимо и е трябвало да го постигне. Добре се вижда това в нашата история и развитие след Съединението", добави Видин Сукарев.

Според него, със сигурност това са едни положителни черти и характеристики.

"По отношение на тези, които не са чак толкова положителни, може да се каже, че всъщност със Съединението, в народопсихологически план, се затвърждава една склонност, която и до ден-днешен ние, българите, притежаваме - склонността да се действа хазартно, всичко или нищо, да се залага до голяма степен на една карта, на една стъпка, на едно евентуално положително развитие без т.нар. план Б или изобщо без да се имат предвид резерви. Естествено, че всички останали страни, чиито интереси са нарушени от Съединението, а на практика това са всички български съседи, голяма част от великите сили, са били наясно, че българите със Съединението няма да се спрат и ще искат и още, и още. Така че един недостатък на нашата политическа класа е точно това: че този урок не е научен, че не са си давали сметка, че следващите стъпки трябва да бъдат вече много по-добре обмислени, координирани", смята Сукарев.

По думите  му, отчасти това се случва и с обявяването на независимостта през 1908-1909 година, въпреки че там също има някои хазартни действия.

"При всички положения от Съединението до Балканските войни всички историци, изобщо изследователи на политически, дипломатически, културни, стопански въпроси, оценяват развитието на страната ни с много по-голяма степен в положителен нюанс. Но аз си мисля, че в известна степен крахът, който настъпва след това, имам предвид националните катастрофи, те предопределят нашето развитие като държава, като нация в много отношения дори и до днес. В някаква степен това е свързано с тези бързи успехи, които ние сме извоювали и някак си не сме си дали сметка, че сме имали късмет", коментира още историкът.

Според Сукарев нашите политици постоянно трябва да се обръщат назад, освен да гледат напред. Защото, за да гледаш напред, трябва да имаш добра представа какво стои зад гърба ти.

"Всъщност понастоящем, ние с голямо нетърпение очакваме празниците, защото има почивни дни, рядко се замисляме какво са ни донесли тези исторически дати, имам предвид какво повече от развяването на знамена, от вечерни проверки, от "българи юнаци“ и други актове на патриотична изява, които не са нещо лошо. Но ако зад тази повърхност няма съдържание, вече нещата придобиват по-различен характер и трактовка. 

Така че наистина на нас ни липсва тази далновидност и трябва много да се работи в това отношение. А аз нямам предвид само политиците, те не са спуснати с парашут – те са избрани от народа, те са част от българското общество, те са български граждани. Така че наистина би следвало да има много по-сериозни дебати, политики, равносметки. Защото това, което се случва в нашето съвремие, не че трябва да си посипваме главата с пепел, разбира се, всъщност ако гледаме по икономически, особено макроикономически показатели, в момента българските граждани живеят по най-добрия начин в цялата българска история. 

Но при всички положения е можело и следва да бъде и по-добре. Така че политиците са ни в дълг. Но също така и самите ние, разбира се, тъй като както казахме, те са функция. И ако трябва да се върнем, а то трябва, защото това е поводът за нашия разговор, на Съединението, на историческите събития, наистина това е един огромен и бих казал дори неизчерпаем източник на вдъхновение", добави още Видин Сукарев.