"Проектът за Небет тепе винаги се представя по един и същи начин, като се акцентира на археологическите съоръжения, но не съвсем компетентно, а останалите компоненти не се засягат пред обществеността". Това каза доц. Георги Митрев, ръководител на катедра "История и археология" в ПУ "Паисий Хилендарски" по време на общественото обсъждане за представянето на проекта "По крепостните стени на Филипопол", предаде репортер на Plovdiv24.bg.
Историкът припомни, че през миналия век разкритите съоръжения са били консервирани и реставрирани. "Не може да се прави реставрация на вече реставрирани съоръжения, това ще отиде към друг термин, който може да се използва" - обясни доц. Митрев. Като пример посочи западната кула, в която има разкрити един ред камъни в основата, след това има 5-6 реставрирани реда. Колко още ще реставрираме - пита той. Според него, по-удачният вариант е да се укрепят старите реставрации.
Проблемът обаче е, че преди десетина години са били откраднати почти всички оловни листове, които маркират докъде е оригиналната част на съоръженията и откъде нагоре е надграждането. В някои случаи съвременният градеж е над метър и половина. Затова, според доц. Митрев, в проекта трябва да се говори конкретно и в детайли, още повече, че голяма част от археологическият обект не е проучен.
Доц. Митрев постави въпросите за напояването на бъдещия парк със зеленина и растителност и за осигуряването на електричество за прожекторите за звук и светлина.
"По стечение на обстоятелствата аз живея точно на това място и до моята спалня предстои да се изгради по този проект една обслужваща постройка, в която се поставя въпросното ел.табло, въпросната помпена станция, без да е съгласуван по никакъв начин с хората, живеещи по границите на тоя проект.
Прекрасен проект да се покаже силното минало и величието на Пловдив в древността, но не e съобразен по никакъв начин с много аспекти и много моменти, без модерно съвременно отношение към природните ресурси и към енергийните източници, които ще се използват", заяви историкът.
Той каза още, че новата постройка ще бъде долепена на калкан не до анонимна къща, а до Самоковлиевата къща. "Това е къщата на първия кмет на Пловдив Атанас Самоковеца, паметник на културата от 1998 г., а неофициално от много по-рано, както знаете всички, с местно значение. На гърба има пано от известния български художник Иван Кирков" - обясни историкът. Той препоръча на авторите на проекта да се съобразят с терена и с околните паметници.
Цялото изказване на доц. Георги Митрев гледайте във видеото.