Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Историята на една от най-впечатляващите къщи не само в Пловдив и България, но и на Балканите | ||||||
| ||||||
"Сградата, според пресата, е представлявала къща-експонат, тъй като е била полупразна, тия огромни пространства, сграда на 4 етажа, горните два етажа естествено са били експозиции, но стаите са били полупразни, затова така остава в историята като къща-експонат. 1949 г. общинската къща-музей е преобразувана, отново е върнато старото име и тя става Народен етнографски музей", каза Янков. Той припомни, че има много интересни случки, свързани с историята на музея, много преустройства, но тази къща е безценно богатство, защото архитектурата на сградата на Аргир Куюмджиоглу е най-разкошната, най-внушителната, най-впечатляващата. "И тук думичката уникалност е точно на мястото, защото тя действително е уникална, няма друга къща не само в Стария град като нея, а на Балканите. Защото това е възрожденски тип къща, но тя не е само българска, има я и в съседните страни на Балканите, но няма друга къща, строена в кобилищна форма, няма друга къща, стъпила на Римската стена, която е над 2000 години, няма друга сграда с такова внушително пространство", разказа Ангел Янков. Основата й е 570 кв. м, а във височина има два приземни етажа, това е денивилацията с долната улица 8 метра, и след това има още два жилищни етажа. Куюмджиоглу е бил богат търговец-абаджия, с къщата си той е искал да демонстрира своето богатство, своя ранг в обществото. И затова къщата е огромна, тя не е пригодена за живеене на семейството. "Самият Куюмджиоглу не дочаква Освобождението, той се е гърчеел, както пише Константин Моравиев, както пише пловдивският летописец и година по-късно след Освобождението неговото семейство се изселва във Виена, къщата попада в най-различни собственици. В нея е била първата шапкарска фабрика в Пловдив на Гарабед Карагюзян, било е склад за брашно, оцетна фабрика. На границата на двете столетия 1889-1901 е девически пансион, накрая става тютюнев склад, като в края на 20-те години Антонио Коларо я купува от наследниците на Куюмджиоглу и тя се води къща Коларо, но поради, както казахме, световната икономическа криза, тютюните също изпадат в криза. Този тютюнев склад не може да просъществува, Коларо не може да си плати данъците и къщата се продава на търг, заради това, че собственикът й е обявен в несъстоятелност. Така, благодарение на този факт, благодарение на икономическата криза, къщата се превръща в музей и от тогава, вече близо 90 години, тази сграда изпълнява функцията музей. От 30-те години на миналия век, музеят се помещава на това място", разказа още Ангел Янков. Годината на построяването на къщата е 1847 г., а майсторът, който я е построил е хаджи Георги Станчовски от с. Косово, родопското село Косово. И това установява още през 60-те години тогавашният директор на музея Иван Станев. Той прави интервю с наследниците на хаджи Георги, те му разказват кои къщи е строил, кои църкви са построени. Това са 7-8 църкви в Родопите, административни и религиозни сгради, джамии в Одрин и Цариград. Той е един от майсторите, които принадлежат на Юговската строителна школа, защото от малък още чиракува там и впоследствие се издига като първомайстор. Специалисти, които се занимават с тази тема го наричат южнобългарският Колю Фичето. "Той е нямал тази известност като Колю Фичето, защото не е строил държавни сгради и строежи, като моста на река Бяла или други сгради, които построява, пък и Колю Фичето и след Освобождението дълго време работи. Докато майстор хаджи Георги, учудващо е това, и днес съвременниците не могат да го разберат, даже нашите екскурзоводи, като казват на групите, че той е едновременно и майстор, и архитект, и инженер, и зидар, и дърводелец, те цъкат и се чудят как е възможно всичко това. Той е имал опита, образованието, нешколувано образование, а възможностите, които дълго време е трупал, той е надградил тази къща и според преданието, той е построил тази къща за 10 месеца, а Куюмджиоглу му дал една тава със златни махмудии и това е била наградата. "Разбира се, това са предания, които се разказват впоследствие, но самият факт, че сградата е построена още в годините преди Кримската война, че тя е образец, и то образец не на пловдивската симетрична къща, както преди се смяташе само, а на българския Барок. Защото това е Барок, ама Барок закъснял 150- 200 години спрямо Западна Европа, не от камък, а от дърво. То впечатлява с новите елементи, които виждаме тук, арки, фронтони. И архитект Матей Матеев смята, че хаджи Георги е ходил във Виена, в двореца Белведере и той е видял там тези елементи и ги е пренесъл тук. Но това не е просто подражателство, защото той е успял в едно единно цяло да съчетае местното, ето вижте еркерите, които са от източната фасада. Тези чупки, тези наддавания над улицата, това е родопската архитектура, чувства се и източното влияние, вътре миндерите, кьошковете говорят точно за това. Така, че той съчетава източното, западното и местното влияние, за да построи тази уникална къща, която е разположена на 570 кв.м основите, а нагоре вече по етажите, тя вече има полезна площ над 2 декара", добави дирексторът на Етнографския музей. Само покрива на къщата е близо 1,980 кв.м, това е нещо, което за времето си е било непонятно за обикновения човек, който живее в едно, две, или най-много триделно жилище с три помещения. Тук има цели два големи хайета салона. "Тесните специалисти казват, как е възможно да бъде построен такъв голям приемен салон без нито една колона. Леките материали, с които е строил, са причина за това. Покривът, решението на втория етаж, той е покрив, който е много грамаден и тази дъга, този холкел, който е вписания кръг в салона, той издържа на тези стари турски керемиди, които са много по-тежки, отколкото съвременните. Това е все едно един жилищен блок, в който непрекъснато има какво да се прави. Къщата придобива сегашния си вид или може да се каже “оригинал", чак през 60-те години, защото от тогава проектът за изписването, за цвета на къщата и те правят един комплекс с църквата, която е камбанарията тук, която е същият цвят. Затова я оприличават като голяма птица, кацнала, разперила криле върху Хисар капия, наричат я още Царската къща, над 130 прозореца има, 4 етажа, помещенията действително, ние не можем да си представим как са се отоплявали на времето, но те вероятно не са ходили като нас по къс ръкав, а със забунчета, аби", разказа още Ангел Янков. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 219 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/37 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
