Във връзка с разразилата се полемика около пробива до Водната палата,
Plovdiv24.bg се свърза с
Иван Тотев, кмет на Пловдив от 2012 до 2019 година, когато всъщност се зароди идеята.
В последно време в публичното пространство от политици и ОСОБЕНО ОТ гражданите се обсъжда въпросът за пробива до Водната палата. Всъщност тази идея е от времето на Вашето управление. Кажете защо я изоставихте и не я реализирахте тогава?Защото се научих много бързо да управлявам добре. Определено след Ковид пандемията и връщане към нормалния живот имаме повишен проблем с трафика в Пловдив. Но конкретно по този казус се прилага един традиционен подход. А той е проблем - решение. Т.е. имаме проблем - намираме неговото решение. Пробивът е доста първосигнално и бих казал, неправилно действие. Правилните стъпки би трябвало да бъдат: дефиниране на проблема, създаване на цялостна концепция и намиране на конкретно решение в контекста на голямата картина. В началото на мандата - година, година и половина по принцип, всеки, който започне да управлява няма кой знае каква подготовка и разсъждава по традиционния начин: "проблем-решение". За съжаление понякога този подход не може да бъде надскочен. Всъщност много често решаването на един проблем води до задълбочаване на други проблеми и затова е необходим тъй наречения "общ поглед", което е един по-висок, бих казал стратегически подход.
Кръговото на Водната палата беше най-оптималното решение за превръщането на бул. "Марица" - Юг в нормална използваема улица и намаляване на натоварването по бул. "Шести септември" и кръстовището на Чифте баня. Мисля, че до голяма степен това беше изпълнено. Пробивът бе планиран като втори етап, но много бързо се осъзна той ще предизвика редица други проблеми и сега виждаме точно това. В момента със затваряне на кръговото кръстовище и превръщането му в Т-образно имаме организация на движението идентична с тази при бъдещия пробив. Виждаме, че задръстванията по бул. "Марица" - Юг от западна посока не само не са намалели, а напротив, по-големи са от всякога. Десният завой се превърна в голямо предизвикателство. При бъдещо реализиране на пробива това ще затрудни и движението направо по бул. "Марица" - Юг. Кръстовището на Чифте баня стана по-натоварено, появиха се задръствания и там и т.н.
Самият акт на стартиране на етап 2 в този момент показва, че в ръководството на Община Пловдив все още не са надраснали тази първа така да кажа "обучителна" година от управлението. Мисля, че трябва вече да започнат да прилагат един по-мащабен и глобален подход. Например, възложиха в транспортното проучване на пропускливостта само за участъка около пробива. Т.е. в самото задание към екипа, който разработва анализа, не бяха включени съседните кръстовища, камо ли цялата зона.
Още преди години се разбра, че пробивът не е решение на проблема. Наред с това и изграждането на такава тежка инфраструктура в центъра на града и при тази прекрасно решена крайречна зона е абсурдно вече. Това много отдавна съм го заявил като мое мнение. За да се реши въпросът с придвижването север-юг трябва да се направят други градски намеси - продължението на бул. “Северен", още един мост над река Марица, които косвено ще разрешат и този конкретен проблем и т.н. В Общината разполагат със специалисти и това не са някакви непознати решения за тях. Още повече че е свършена вече и много работа в тази посока.
Гражданите бяха обвинени от кмета Здравко Димитров и заместник-кмета Пламен Райчев, че тяхната реакция е закъсняла. Според Вас това така ли е?Гражданите и жителите на Пловдив си имат своите проблеми и те нямат за задължение да следят толкова изкъсо управленските политики на кмета и Общината. И много често, когато нещо вече започне и то ги засегне пряко, те реагират - разрушаване на градинката пред входа или велоалеята или да не могат да пресекат улицата, защото има вход за 6-метров тунел. Тук е мястото на политиците да имат правилна позиция и реакция, която да бъде изпреварваща.
В случая много хора на експертни позиции в Общината знаят, че тук има проблем - и архитекти, и инженери. Това си е изцяло политическо решение на ръководството на Общината.
Много хора смятат, че след като има изтеглен заем, проведена обществена поръчка и сключени договори, връщане назад няма. Това така ли е, какво се случва с парите?Тук говорим за заем. Дали е по проект с европейско финансиране от Фонда за управление на градовете, дали го взима една институция и после го дава на Общината, няма такова значение, това си е чист заем. Има заем от 40 млн. лв. дали ще се усвоят 30, не е съществено. Така че най-просто казано - Община Пловдив може да усвои и само 30 млн. лв.. С решение на Общинския съвет може да се тегли чисто нов заем, например за кино “Космос". Другият вариант е Общината да предоговори отново по правилата неусвоените средства и да ги насочи за друг важен за града обект. Пловдив има достатъчно нужди. Времето обаче може и да не стигне, тъй като усвояването на това финансиране се забави изключително много, самите проекти се забавиха - нито един не е напреднала фаза. Така че ако има някъде обект, по който има сериозен напредък, Общината може да пренасочи парите към него по правилата на програмата. Няма никакъв проблем за това. Нямаме европейско безвъзмездно финансиране, това си е просто заем.
Тези 10 млн. лв., които са предвидени, дали биха стигнали, ако все пак Общината реши да го реализира проекта против волята на хората?Този проект е невъзможен за изпълнение и с неясна цена в момента. Проблемите пред него са огромни, неяснотите са огромни и това е причина инженерите в Общината да издадат разрешение за строеж само на една част от проекта, защото няма готовност за цялото съоръжение. Има работен проект, но е доста условен, тъй като няма яснота какво има отдолу. Отделно има проблем с имотите, които са от западната страна - ПУП-а за централна градска част не е влязъл в сила, приет е само предварителния проект. Има имот с отреждане за озеленяване, промяната на което трябва да мине през Общински съвет, да се осигурят компенсаторни мерки и т.н.. Това са много дълги и сложни процедури, които са трудно изпълними в близко бъдеще. А за 45 дена и невъзможни.
Споменахте кино “Космос". Когато бяхте кмет идейният проект за киното беше направен, проведоха се процедури. Какво мислите за проекта като цяло?Изборът на проектантски екип се случи в последната година от моя втори мандат. Това е последният проект, вдъхновен от Пловдив - Европейска столица на културата 2019 г. В този период свършихме страхотна работа за киното. Почистихме го, направи се архитектурно и конструктивно заснемане, отчуждихме площадното пространство, като го освободихме от павилионите, които скриваха сградата. Проведохме конкурс, спечелен от фирма "Тектоника-Б“ ООД Пловдив.
Щастлив съм да видя, че този млад екип представи визия за киното, каквато обществото очакваше. Адмирации към заместник-кмета
Пламен Панов - той доведе до край и изстрада този проект, който беше оставен на неговите плещи. Може би, ако Пламен имаше малко повече подкрепа, всичко това щеше да бъде готово преди година и половина. Но по-добре сега отколкото никога.
Виждайки, че този проект е на път да се реализира, съм щастлив, че в обозримо бъдеще ще се радваме на още едно прекрасно културно пространство, каквото Пловдив заслужава.
Наскоро имахте личен празник, публично благодарихте на всички, които ви поздравиха. Всъщност Вие сте един от политиците, които не са забравени и продължавате да сте активно в политиката - националната и местната. Каква е равносметката Ви за времето откакто не сте кмет?Няма как да се откъсна от Пловдив, аз винаги ще помагам за развитието на града. Щастлив съм, че посоката, по която тръгна да се развива Пловдив, когато бях кмет, се възприема от хората като даденост и те са много чувствителни, когато някой направи крачка встрани и реагират остро. Това е най-голямата ми награда.
Как виждате града след една година, нека не забравяме, че тогава ще има местни избори?Пловдивчани ще вземат най-правилното решение кой да управлява града и избрания кмет ще трябва да следва прилаганите и до момента политики: културна столица, икономически активен и предпочитан за живеене град. И много ще трябва да внимава, да не създава такива конфликтни ситуации, като тази с Водната палата.