Тя може би е най-големият фен на националния отбор на Иран по волейбол. Самата тя играе волейбол. Завършила е право в Лондон и е сред водещите активисти за правата на жените в Иран, а една от основните й битки е иранските жени да бъдат допускани до стадионите и залите, за да гледат на живо спортни събития. Името й е Амелия Асади.
Тя пътува по света като фен, за да подкрепя националния отбор на страната си, а успоредно с това се бори и за мисиите си. Така стигна и до България, до Пловдив. Иран игра в града под тепетата мачовете си от петата седмица от редовната фаза на Волейболната лига на нациите за мъже. Сред хилядите зрители в пловдивската зала “Колодрума" е и Амелия Асади.
Дошла за първи път у нас, тръгваща си с прекрасни впечатления, най-вече от българите. “Първо искам да кажа голямо благодаря на хората в България, на хората в Пловдив, бяха невероятни и винаги готови да помогнат. Имате също невероятна храна - опитах толкова много неща и съм впечатлена от българската храна. Като цяло беше невероятно изживяване за мен. За първи път съм в България и съм наистина впечатлена. По време на първия мач от Волейболната лига на нациите в Пловдив - Иран - Сърбия, валеше пороен дъжд.
След мача се опитвах да си хвана такси, но за съжаление, дъждът беше толкова силен, че беше трудно, да не кажа - невъзможно за мен. Като казвам, че хората тук са много гостоприемни и любезни, искам да ви разкажа и това - хора от охраната извън залата бяха на телефоните си 15-20 минути, опитвайки се да се свържат и да ми извикат такси. Не знам колко пъти им се наложи да звънят, с колко компании, за да намерят свободна кола, но не спряха, докато не намериха такси, което да ме закара до хотела. Благодаря ви, мили хора", споделя впечатления с усмивка Амелия.
“Иранските фенове подкрепят националния отбор по волейбол много горещо. Иран - Сърбия беше много добър мач, с който си осигурихме класирането сред най-добрите шест в Лигата на нациите и битката за медалите. Иран - България - това беше грандиозно изживяване, залата беше препълнена, имаше такъв шум от трибуните през целия мач, страхотна атмосфера. Наистина съжалявам, че вие загубихте, но пък съм много по-щастлива, че Иран спечели. Генерално за мен беше невероятно изживяване в България. Накрая имаше разочарование у мен, че загубихме мача със САЩ, но - хей, това е просто игра и някой трябва да спечели. Да се надяваме, че ще ги победим по време на финалите на Волейболната лига на нациите в Чикаго", продължи с позитивизъм Амелия Асади.
Независимо от напрежението на политическо ниво между САЩ и Иран тя е на мнение, че спортът трябва да е мост към добро и всички трябва да са съотборници в тази кауза. Затова след края на волейболната среща отиде при американските звезди. “Помолих ги за фланелка с автографи на американските национали, която да дам на търг в подкрепа на ирански деца, чиито семейства живеят в много тежки условия", обясни Амелия.
Докато живее Англия, завършилата право в Лондон иранка тренира волейбол в “Полония" - полупрофесионален отбор, който се състезава в London League Premier division и подготвя състезатели за отбори от Суперлигата. Волейболът е нейната суперстраст, но своите “суперсили" насочва в друго. “Аз съм активист за правата на жените", казва гордо тя и допълва голямата си болка: “Жените не са допускани до стадионите в Иран."
В края на 2018 г., след близо 40-годишна забрана, на иранските жени беше позволено да гледат футболен мач на живо, а стотици се осмелиха и присъстваха на финала на Азиатската шампионска лига в Техеран. Президентът на ФИФА Джани Инфантино бе лично на мача с министъра на спорта на Иран. 8 месеца по-рано 35 иранки бяха задържани, след като опитаха да влязат на футболен двубой.
Пред света това може и да изглежда като първата голяма крачка към разрешаване на този проблем, но явно предстои още дълъг път. Поне според Амелия Асади, която от години върви по него. “Нищо не е лесно, но винаги има светлина в края на тунела. Светлината е далече, но ние ще стигнем до нея. Жените трябва да бъдат допускани до стадионите", завърши тя, цитирана от "Спортал". И тръгна от Пловдив и България през Лондон към други градове и страни, към други зали и стадиони, но със същите емоции и същата цел.