Изложба в ПУ синтезира делото на бележития славист Франц Миклошич

Мисловния авторитет и бележитата научна дейност на д-р Франц Миклошич показаха в юбилейна изложба, подредена в Университетската библиотека на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Изложбата с мото "Франц Миклошич - 130 години чуждестранен почетен член на Българската академия на науките" бе част от празненството по случай 24 май - Деня на славянската писменост и култура, и е посветена на 145-годишнината на БАН.

Световноизвестният учен е избран за почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество на 6 август 1884 година за безспорния си принос към изучаването на историята на българския език. На същото събрание за почетни членове са обявени 18 видни български учени и известни слависти, сред тях Ватрослав Ягич и Август Лескин. В началото на 1885 година Франц Миклошич изпраща до Българското книжовно дружество благодарствено писмо.

Изложбата показва личността на Франц Миклошич с приносите му за историята на българския език, за кирилометодиевистиката, балканистиката, работата му като лексикограф. Дело на Миклошич са популярният в световната славистика Старобългарско-гръцко-латински речник (1862 - 1865) и Етимологичен речник на славянските езици (1886), които заедно с други трудове на учения бележат етап в славянската лексикография.

Д-р Франц Миклошич е творил във Виенския университет, а авторите на изложбата са и преподаватели в Пловдивския университет. Хубаво е в такъв празничен ден тя да се състои именно в университетски център. Това беше моята идея: да се покаже единството в науката - между академия и университет, единството на славянските езици. Идеите, заложени от Миклошич, имат общославянски, общоевропейски, дори и световен характер, подчерта доц. Елена Томова, съавтор на изложбата. В екипа, подготвил експозицията, са още големият авторитет на българската палеославистика чл.-кор. Иван Добрев и проф. Мария Йовчева.

Първо показваме научното наследство на Миклошич, посветено на славистиката. Огромните му заслуги за сравнителната граматика на славянските езици, неговата "Сравнителна граматика" в четири части досега е ненадминат по обхват труд. Миклошич е изучавал езика на всички славянски народи. 

Вторият акцент е върху заслугите му за развитието на българския език, за старобългаристиката, кирилометодиевистиката. Д-р Франц Миклошич издава и изключителния по характер и значение старобългарски кирилски паметник Супрасълски сборник (10. век), известен в науката и като Ретков сборник.

Речниците на Миклошич са изключителни - по качество, материал и научна обработка. Те са неизчерпаем извор, ценен и рядък справочник, каза още доц. Елена Томова.

Франц Миклошич е забележителна фигура за славянската филология, подчерта при откриването на изложбата и доц. д-р Жоржета Чолакова, ръководител на Катедрата по славистика. 

Пловдив е не само най-значимият български център на културното многогласие, но и световен град на културите от най-ранни векове. Щастлива случайност е, че тази изложба съвпада и с обявяването на града за европейска столица на културата. Тук не става въпрос за локален патриотизъм, а за значимостта на Пловдив в междукултурната комуникация, посочи доц. Чолакова. Според нея изложбата носи полезна информация както за езиковедите слависти, така и за литературоведите.

Славистиката в Пловдивския университет и Пловдив като център на хуманитарното знание има динамично развитие. Катедрата по славистика осъществява ефективни контакти със славистичните центрове в Европа. 

Потвърждение са множеството академични визити на чуждестранни преподаватели в Пловдивския университет, академичните събития и проекти, които доказват престижния статут на пловдивската славистика в европейското пространство на славистичното познание.