Известен пловдивски адвокат проклина цялата вселена след посещение във фотостудио тип "селска радост"

Племенницата ми решила да направи добро дело, грабнала един ваучер за семейна фотография и ни организира родата да се снимаме в някакво студио - така известният пловдивски адвокат Стефан Левашки започва разказа си в социалната мрежа Фейсбук. И продължава:

"Аз съм тежка гемия, но да не й троша хатъра, викам дай да идем да се увековечим, пазя такива семейни фотографии още на прабаби и прадядовци. Малко ме учуди адреса на "фотостудиото", а като получих и допълнителната информация, направо се озадачих, защото се оказа между две пловдивски села на втория етаж на някакъв автосервиз.

Ще се ходи, няма как, дума съм дал. Отиваме осем души с три коли, начело с майка ми. Описанието е точно и намираме автосервиза, пардон фотостудиото. Излиза една наборка, отваря огромната врата на двора и ни подбира по едно стръмно и тясно, без парапет стълбище, което свършва в тясно и мрачно коридорче. Любезната домакиня ни призова да си събуем обувките, защото навън било кално, а пък те деца снимали.

Тук вече окончателно ме загубиха като клиент, щото ако има нещо, което много да мразя, то е да ме карат да си събувам обувките, особено когато са високи и зимни и наоколо няма ни табуретка, ни обувалка за улеснение. Стискам за пореден път зъби и пристъпвам по чорапки в някаква стая, попадайки в музей на кича - три къта, единият би трябвало да е за снимки на отчаяни бг мами с техните отрочета, другият някаква пародия на битов кът и третият някакъв ърбан стайл.

С изненада установявам, че всъщност фотографката е явно дъщерята на домакинята, младо момиче, на което са купили фотоапарат на промоция и тя се е взела на сериозно, та чак студиен фотограф се изявява. Подреди ни като аптекарски шишета, без да ни предупреди, без да каже там разни стандартни фотографски лафове като зеле, мармалад и т.н., нащрака ни няколко пъти и обяви фотосесията за приключена.

Племенничката ми имаше нещо претенции, че ваучерът включвал повече снимки, на мен обаче ми беше предостатъчно и се измъкнах. Докато проклинах цялата вселена, мъчейки се в тесния и тъмен коридор да си обуя високите боти с дълги връзки, се зарекох фотограф да не видя вече, особено във фотостудио - селска радост. Най-тъпото беше, че не взехме Рашко, а той си ми е баш от семейството".