Известен журналист за Текирдаг: Все едно, че си бях в Пловдив. Най-популярният им плаж е нещо средно между къмпинг и катун

Пътепис на известния журналист, писател и създател на Пловдивска обществена телевизия Евгени Тодоров:

Преди 20 и няколко години организирах групово пътуване до Одрин. За колеги и приятели. За втори или трети път. И тогава попитах шефката на туристическата агенция няма ли екскурзия до някой близък турски град с плаж. Огледахме картата и открихме Текирдаг (б.р. - другото му наименование е Родосто).

След месец, може би, първият пловдивски автобус тръгна натам. За един ден. Запомних плажа, където нямаше почти никой. А наоколо – няколко рибни ресторантчета. Всичко автентично. Романтично и красиво.

Та сега реших да проверя дали все още е така.

Май не беше. Оферти за Текирдаг колкото искаш. И за всички градове наоколо. Хиляди българи пътуват към Европейска Турция всяка седмица – кой на пазар, кой гъз път да види.

Тръгнахме с кола. Намерихме едно евтино хотелче сигурно от времето на Ататюрк – с тесни дървени стълби – като в черно бял френски филм. Иначе всичко си беше подредено и чисто. За сведение – 270 евро за три нощи за четири души. На самата чаршия.

Погледнах от прозореца и ... Все едно че си бях в Пловдив. По улицата се разминаваха същите автобуси като под тепетата – Исузу, Темс, Сити...Не разбрах дали имат климатици. Имаше и от така наречените "щъркели“, но минаваха предимно по тесните улички т.е. сокаците.

В туристическите оферти Текирдаг, се представя с три неща: кюфтета, череши и местна ракия.

Това е визитната картичка на града и с нея привличат туристи.

А каква е визитната картичка на Пловдив? Май нямаме нужда от такива простотии, ние сме столица на културата. Не ни интересуват любители на кюфтета и ракията.

Кюфтета имаше на всеки ъгъл, в повечето случаи приличаха на кебапчета.

Череши имаше далеч не на всеки ъгъл – на импровизирани сергии, а не в магазините. Плодове и зеленчуци в магазините имаше като при нас при социализма – картофи, моркови, кромид и някакави завехнали чушки.

Алкохол обаче нямаше никакъв. Само в големите вериги. Най-накрая зърнах прочутата текирдашка ракия в "Карфур“. Бяха я изложили специално – като че ли беше Панагюрското златно съкровище. И цената й беше златна – над 1000 лири. Близо 60 лева.

Лошото беше, че бирата също беше скъпа и дефицитна, а кюфтета и лютата разядка си искаха своето.

Липсата на алкохол се отразяваше явно на оборота в заведенията. Въпреки вкусните неща клиентите хапваха набързо и си тръгваха. Лаф моабет с чай не ставаше.

Поне на две места ни поднесоха менюта на български, като в Гърция. Явно завладявахме отново териториите, изоставени след Балканската война.

Някой да е виждал в Пловдив менюта на турски или гръцки?

Та хем изпитах гордост, че вече сме уважавани туристи, хем отново ми стана мъчно за милионите, заработени в България, които изтичат в чужбина – за кюфтета, тава джигер в Одрин, узо и разни риби на Тасос и т.н.

Най-популярният плаж на 10 километра от града се оказа нещо средно между къмпинг и катун, но българи все пак идваха на море тук. Идваха заради атмосферата и отношението към чужденеца.

И за кой път се питам – защо само у нас ресторанторите не умеят да направят един елементарен жест – с уж безплатна салата, разядка, студена вода, чай. И разни други работи бадева – както се казва. И добра дума.

Защо там ти слагат веднага панер с пресен хляб, а тук те кандърдисват да си поръчаш някакво хлебче за 3,50? И вода за 3 лева.

Ако привличаме турците с нещо, явно това е хазартът. На две километра от границата, в българска територия, са изникнали казина като в Лас Вегас. Само че печалбата от гостилниците и пазарите отива в джоба на обикновени турски семейства, а тази от казиното – не е ясно в чий джоб.

В Текирдаг има една дълга крайбрежна алея, която събира хиляди хора привечер.

На нея има опъната огромна шатра, в която са скрити сергиите. Така че гледката не е толкова ориенталска, колкото на някои наши крайбрежни алеи.

Досами брега са наредени десетки павилиончета с масички, където предлагат основно сандичи: балък екмек /хляб с риба/, кюфте екмек, суджук екмек, кукуреч екмек... По 100 лири. Някъде дават айрян безплатно, другаде – не.

Препоръчвам последното, кукуреча – ако някой знае какво е. Също келе пачата, с която започва всяко меню. Шкембе чорбата е на второ място. Пък я има и у нас почти навсякъде. Пачата обаче считаме за нещо просташко и отживяло времето си.

Трябваше и добре овкусената пача да преглъщам не с бира, а с айрян.

За разлика от нашите ширини пицата не е завладяла големи територии, хората си държат на лахмаджуна и пиде-то. Препоръчвам карашък пиде. 150 лири. Пред теб го вадят от пещта.

Има и карашък татлъ и карашък локум. И онлайн алъш вериш се рекламира. Та човек си спомня доста думи от детството, които днес са забравени.

Някой ми беше разказал, че Фердинанд си бил харесал тогавашното Родосто за своя морска столица. За предмостие към Цариград и императорската титла.

Само че руският император скръцнал със зъби. Това били бъдещи руски територии.

Е, не видях нито един руснак. Но затова пък българи бол...