© Plovdiv24.bg

Кое ви тежи повече - клюките или заиграването на тема пари и честото повтаряне, че разполагате с доста средства, карате скъпа кола и можете да си позволите билбордове?

Вижте, аз наистина съм десен политик и смятам, че всеки в България, който работи, трябва да печели. Аз работя, мои клиенти като адвокат са големи фирми, печеля и си плащам данъците, затова и не смених колата си с някоя по-евтина. Не крия, че съм получавала такива съвети, доста хора са ми казвали, че с джип "Мерцедес" мога да подразня някои избиратели. Аз обаче не приемам такива популистки заигравания и даже ми стана смешно, когато преди няколко месеца в Пловдив Иван Костов слезе за едно събитие на Синята коалиция от евтина малка кола. Няма как да ме убедят, че той няма пари да си купи една нормална кола, такива демонстрации са направо смехотворни. Десният политик от ново поколение е човек като мен - реализирал се, спечелил достатъчно, за да може да каже: "Да, аз имам пари за хубава кола." Когато кажеш такова нещо, е ясно, че парите са си твои, ако бяха чужди или с неясен произход, човек би се крил. А 90% от билбордовете, които ползваме, са на наши приятели, членове на Съюз за Пловдив. За тях не плащаме нито стотинка. Просто в такъв момент човек брои приятелите си и за мое щастие се оказа, че имам много.

В политиката обаче приятелите обикновено са малко. Чувствате ли се понякога сама срещу всички - атакувана от политическите опоненти вляво, от сегашните управници, от предишната си партия и от старите десни партии, които, най-общо казано, не са приятелски настроени към новите политически организации вдясно?


Старите десни партии смятат, че имат нотариален акт за политическото пространство, затова и се свиха до подкрепа от 1-2% - в рамките на статистическата грешка. Те не дават път на образованите млади хора с енергия, които обичат града и страната си и искат да живеят тук. Аз винаги съм искала да живея и да работя в Пловдив и за Пловдив, това е моят град. Старите политици обаче само говорят за младите, без да отстъпват и крачка назад, явно властта още ги блазни. Но времето изисква хора, за които досиетата на Държавна сигурност не са основна тема на разговор. Знам доста неща за тези досиета, но само на теория, съзнателният ми живот няма нищо общо с доносници от Държавна сигурност. Сигурно е много страшно, но вече трябва да се отчита, че израсна едно цяло поколение, което не се интересува от това. Хората, родени след 1989 г., вече учат и работят, те имат право да живеят без призраци от миналото.

Затова ли около вас има толкова много хора?

Това е една от причините. Освободените от мнителност млади хора също имат право на свое политическо представителство и няма как да го намерят в традиционните партии. Зная, че някои от хората с повече житейски опит смятат въпроса с Държавна сигурност за принципен, но наистина е време да се измъкнем от коловоза на закостенялостта и застоя, трябва да разчупим рамките, иначе няма светлина в тунела.

Какво още - освен откровеността, че сте млад политик, спечелил сам парите си и отказващ да живее в сянката на Държавна сигурност - предлагате на избирателите?

Качества като воля, безкомпромисност и силен характер като цяло. Мога да се похваля с това, защото не завися от никого - от нито една компания, бизнесмен или олигарх, просто няма структура в България, която да може да повлияе на моята преценка за интереса на Пловдив например.

Защо във вашия имидж на делова и успяла жена го няма онзи трогателен и любим на политиците щрих - семейни снимки, съпругът ви до вас, а вие с детото се усмихвате пред камерите?

Не съм сълзлива натура и смятам, че ако хората ми се доверят, няма да е заради сина ми и съпруга ми, а заради други качества. Не искам да трогвам хората с този род послания и призовавам политиците да престанат да се снимат с тъщи и лели. Не това трябва на Пловдив, хората няма да си избират зет или снаха, а кмет. На Пловдив е нужна здрава ръка, съжалявам, че аз трябва да го кажа. А и снимките с деца и съпрузи са за семейните албуми, а не за предизборна кампания. За мен личният живот е неприкосновен и трябва да бъде държан далеч от публичността.