Това не е правилният път...Винаги съм избирала работещите решения пред паниката - усмивката пред изкривените от омраза лица. Искам да бъда много ясна:
Днес ние сме изправени пред два проблема:
Първият - очевидният провал на правителството да гарантира спокойствието на българите, откакто страната ни стана привлекателна за бежанци и имигранти.
Вторият - масовата търговия с омраза, която провалени политици извършват на гърба на притесненията на хората.
Ще бъда пределно ясна:
Първо, правителството трябва да разреши проблема с притока на нелегални имигранти и в същото време да осигури човешки условия за бежанците от Сирия. Не може избягалите от ужаса на войната майки и деца да бъдат обвинявани за всички провали на нашата държава.
Второ, всички ние трябва да се противопоставим на опитите за разпалване на етническа и религиозна дискриминация. Не може едно сирийско дете да носи отговорност за липсата на ред по българските улици.
Аз вярвам, че задължение на нашата държава е да гарантира сигурността и да осъжда престъпниците. Престъпникът си е престъпник, независимо от своя език, народност или религия. А жертвата е еднакво нещастна, независимо какъв е цветът на кожата на крадеца.
Знам защо властта си затваря очите пред разпалването на омразата:
За тях е по-удобно хората да се мразят помежду си, да сме разделени и да сме заслепени от страх. Надяват се така да не забелязваме всекидневните им провали.
Вярвам обаче, че когато държавата е на мястото си, разнообразието от хора е шанс, а не опасност.
| Още по темата (543): | |