Въпрос 1: Защо Пловдив от втори по големина град в България изостана след някои други градове? Защо мислите, че за 4 години можете да привлечете достатъчно инвестиции, за да върнете икономическата тежест на града ни?
Венцислав Каймаканов: Няма да се връщам 17 години назад, но преструктурирането на пловдивската икономика беше едно от най-тежките в страната. Ликвидираха се цели отрасли, други бавно намериха новите си пазари. Сега основен дял заемат сектора на услугите и хранително-вкусовата промишленост. И ако за икономическото развитие се съди сравнявайки резултати от статистиката с показателите на други градове - тук обяснението е и в тесните териториални граници на Пловдив. Само три са общините в България, чиито граници съвпадат с границите на града. За мен обаче основен критерий за просперитета на един град е просперитета на жителите му. За съжаление голяма част от пловдивчани не се чувстват успели , не могат спокойно да планират бъдещето си, млади и амбициозни хора напускат града. И сигурно затова вина има и партийната система на управление, която изтласка в периферията интересите на пловдивчани. Сега 60% от хората казват - от мен нищо не зависи, защо да гласувам. Това е един от мотивите да се явя на тези избори - на 28 октомври гласът на всеки от нас има тежестта да промени статуквото. Обръщам се към всички мои съграждани - не предавайте бъдещето си, бъдещето на нашия вечен град. Той заслужава модерна перспектива. А как ще го направим - екипът ми и аз ? Пари, инфраструктура и образование са трите стълба на развитието. Инвестициите идват при ясни правила, бързи процедури, липса на корупция, а моята професионална биография доказва, че мога да дам много на Пловдив. На много от пловдивчани вече са известни и конкретните неща от икономическата ми програма. Сега за читателите на Plovdiv24.com за пръв път ще кажа, че в понеделник, 22 октомври, е ден на отворените врати в предприятието, което ръководя - най-голямата печатница на Балканите „Юрий Гагарин". Тези, които искат да видят как е променена, как се работи - са добре дошли. През Пловдив минават два трансевропейски коридора, транспортната мрежа е наситена. Публичната инфраструктура се нуждае не само от инвестиции, но и от добра организация, каято ще създам.
Захари Георгиев: Големият пропуск в развитието на града през последните15 години е, че изобщо не е мислено как ще изглежда той по-късно. Не случайно Пловдив дълго време нямаше и Общ устройствен план и всичко беше на парче - хаотични движения от случайни инвеститори, нецеленасочени инвестиции и производства и в резултат вложенията в Пловдив са най-бързо ликвидните и с най-голяма възвръщаемост - хипермаркети и супермаркети. Това обаче не са стратегически инвестиции - това са вериги, световни в повечето случаи, които идват, за да събират малкото пари на многото хора и да ги изнасят и реинвестират другаде, а не в страната. Ако си поставим за цел, което аз правя отдавна, а и в момента, да търсим инвеститори за внедряване на нови съвременни технологии и изделия в областта на електрониката, електротехниката, информационните технологии и екологично чисти производства, то ще дойдат точно такива инвеститори - стратегически, за развитието на града. Това е пътят и доказателство, че това е възможно са форумите и срещите, които провеждаме с потенциални партньори. Интерес към Пловдив има в това отношение и в рамките на следващите година-две ще се реализират инвестиции в Пловдив и около Пловдив за десетки милиона евро. Не се използва наличният научно-технически потенциал, не са търси връзката технологии - знание, за използване на човешкия ресурс, който реално се подготвя в града не само за Пловдив, а за голяма част от Южна България. Кой ако не кметът трябва да координира тези усилия?
Николай Караиванов: Пловдив бе осакатен откъм територия в последните години на комунистическия режим, което изкара по изкуствен начин големите западни инвеститори извън границите града. Благодарение на инвестициите на „Сокотаб" и „Либхер" община Марица в две поредни години беше обявявана за общината с най-много привлечени инвестиции „на зелено". Седалището й обаче е в Пловдив, а хората, които работят в тези заводи, са израснали и изучили в Пловдив. Нали си давате сметка, че тези инвеститори не са дошли в България заради чудните красоти на село Радиново, а заради високия човешки, професионален и стратегически потенциал на нашия град. Ние от „Десен Алианс за Пловдив" имаме много амбициозна и, държа да подчертая, реална за изпълнение икономическа програма, която има за цел да създаде далеч по-добра среда за правене на бизнес в Пловдив. Искаме максимално да улесним предприемачите, бързи процедури за стартиране на бизнес, намален брой на разрешителните и лицензионни режими и ред други процедури, които да стимулират, а не да пречат на дейността им. Животът на хората не се мери в мандати, но за 4 години можем да дръпнем сериозно напред.
Славчо Атанасов: Причините са няколко, една от които е неефективното администриране. В община Пловдив работят много опитни администратори, но когато висшата администрация не тласка града в правилна посока, то и цялата администрация не работи в желаната посока за развитие на града, което е и отговор на Вашия въпрос. Има множество примери в подкрепа на моето твърдение, но умишлено ще посоча такъв, който на пръв поглед изглежда елементарен. На практика всеки проливен дъжд, изсипал се над Пловдив води до запушване на дъждоприемните шахти и блокира града, а това е въпрос единствено на стопанисване - две институции не могат да се разберат помежду си. Що се отнася до инвестиционните възможности - инвестиции се привличат там, където има публично, открито и предсказуемо управление. Такова аз направих в „Тракия" за четирите години управление на този район. Този модел ще бъде наложен и за целия град, а повярвайте ми, при промяна на климата в община Пловдив, бизнесът сам ще дойде.
Спас Гърневски: От 8 години Пловдив е един затворен град, който не само изостава от общия бизнес климат, но губи непрекъснато и своя потенциал. И причината за този срив е местната олигархия, която се създаде при разграбването на общинска собственост. Тя задушава местните предприемачи и пречи да се привличат инвестиции отвън. Градът е стегнат в обръч, без да се развива, или ако го прави, то е в интерес на един ограничен приятелски кръг на кмета и неговите приближени. Това лишава от инициатива малкия и средния бизнес, които са гръбнакът на всяка икономика. Оттам идват и ниските заплати в частния сектор, както и недоволството на гражданите от чистотата по улиците, водоснабдяването и транспортната схема. Искам да върна не само икономическата тежест на Пловдив, но и лицето на града. И ще го направя, защото имам опит и не се страхувам да сложа край на този олигархичен модел. За разлика от моите опоненти, които тепърва ще навлизат в структурата на управление на общината, аз вече съм бил кмет и не съм се изкушавал да бъркам в кацата с мед. Защото и по мое време ги имаше същите тези шепа едри бизнесмени, но те не получиха на безценица общинските имоти. Сега, „синята" власт на ВМРО, ДПС и СДС, с активното съдействие на БСП, ги наля в червената олигархия и предаде интересите на града. Ще посоча и пример - Пловдив придоби сериозни акции в Панаира, а сме на път да ги загубим. Общината взе заем за 50 млн. лева и ги закопа в преасфалтирането на централните булеварди, които вече се разкопават, защото ВиК сменя тръбите. И накрая - най-унизителното за пловдивчани, е че складираха 170 хил. тона боклук на брега на Марица и ни превърнаха в сметище на София.
| Още по темата (10): | |