Кандидат- кметовете отговарят на пловдивчани - част III

Като единствената пловдивска интерактивна медия, Plovdiv24.com се опита да установи връзка между пловдивчани и основните кандидати за кметския пост. В тази връзка предоставихме възможност на нашите читатели да задат въпросите, които ги вълнуват на адрес news.plovdiv24.com/askmayor.html. Ние поехме ангажимента тези въпроси да достигнат до основните претенденти в кметската надпревара. Ще публикуваме на части отговорите на по-интересните въпроси. На всички кандидати са зададени абсолютно еднакви въпроси. Отговорите не са подредени по азбучен ред, според имената на кандидатите.

Въпрос 3: Какво мислите да предприемете за облагородяването на терените около река Марица и как тя би могла да се превърне в туристическа атракция за града ни?

Александър Буздрев: Като кмет на град Пловдив поемам ангажимент даа благоустроя Царския остров и да възстановя традицията за неговото използване за излет и разходки. Да превърна зелените площи около реката в място за излагане на скулптурни произведения на изкуството на пловдивски творци. Цялостно да осветя прилежащите зелени площи от Северната и Южната страна на р. Марица в рамките на града. Да разширя пешеходните алеи. Да създам вело-алеи. Да оформя цветни градинки в рамките на зелените площи. Да създам кътове за отдих и детски площадки. Ще следя и за стриктното обезпаразитяване на района около реката.

Венцислав Каймаканов: Дали Марица ще е плавателна или не - това ще кажат експертите, но територията около реката трябва да се облагороди и поддържа.

Захари Георгиев: Правилно е в отговор на този въпрос да се говори за крайречната ивица като едно от важните места в природните дадености на нашия град. Две неща трябва да се свършат в близко време и с немного финанси, защото могат да се финансират по оперативната програма „Околна среда". Това е да се облагороди наистина зеленината около крайречната ивица, както в хоризонтално, така и във вертикално озеленяване. Сечта около реката сега е безразборна, паркирането на коли по площите наоколо - също. Намеренията ми ще се постигнат лесно с въвеждане на повече ред. За тези терени, както и за останалите екологични обекти ще е необходим здрав контрол, в т. ч. „зелена полиция" да речем. Вторият проблем на поречието е самата река вътре - начинът, по който досега се поддържа и развива, както и подхвърлените идеи да я правим плавателна, са несъстоятелни. Вътре, в коритото на реката, трябва да се получи втората зона за отдих и разходка на пловдивчани. Отдавна Марица не е тази пълноводна река, която е била през 50-те години на миналия век. И лесно може да се постигне по-дълбоко корито, в което водата да се движи с достатъчна скорост и без затлачвания и наноси, а отстрани да се направят зоните за разходка. Когато реката придойде с по-голям дебит, тази зони временно няма да се използват, а после ще се почистват. Така е във всички градове, които имат големи реки и вместо да се хвърлят милиони през година за почистване и изсичане, по-добре е да се инвестира по някои от еко проектите, за да се изолира достатъчно добре водата от брега, за да не се пълнят и избите на хората с просмуканата подпочвена вода.

Николай Караиванов: Според мен трябва да се извършат няколко неща. Реката в този участък е бавно течаща, което води до натрупването на много наноси. За да се спре този процес, в района на Оризаре трябва да се построи бент, който да задържа там наносите. Това ще позволи в рамките на сегашното достатъчно широко легло на реката да се „вкара" в по-тясно корито, което да даде възможност за използването на лодки, водни колелета и други атракциони. Същевременно отвоюваните от водата прилежащи от двете й страни площи могат да се използват за временни зони за паркиране, алеи за разходки и отдих на пловдивчани. Ще работя с предприемчивите хора на града. Целта е не да стоим с гръб към река Марица, а да използваме максимално нейното присъствие в градския пейзаж. Разбира се, това са скъпо струващи мероприятия, но и сега дори има пловдивски бизнесмени, които са готови да съфинансират подобен грандиозен проект. Като прибавим към това и възможностите, които структурните фондове дават на българските общини, мисля, че е съвсем реално стартирането на работата по този въпрос в рамките на следващите 24 месеца. Знам, че е амбициозно, но в никакъв случай не е невъзможно. От нас зависи реализацията на преустройството и облагородяването на река Марица и съм твърдо решен да го направя с помощта на всички родолюбиви пловдивчани. Срамота е да имаме такава даденост и да не възползваме от нея.

Славчо Атанасов: Река Марица с тепетата са структуро-определящи елементи за Пловдив. За жалост досега, прилежащите площи около река Марица не са използвани рационално. Моето виждане е, че те могат да станат чудесно място за отдих на пловдивчани, а за по-голяма атракция там ще разположим и открит музей на съвременното изкуство. Разбира се, в тази насока коритото на реката трябва да се поддържа редовно и акуратно, за да не се повторят неприятните спомени отпреди три години, когато реката заля част от града.

Спас Гърневски: Като начало трябва да се махнат струпаните бали с боклук, които при един много лек трус или свличане на земна маса може да ни докарат екологична катастрофа. После да се почисти коритото на реката, за да се намали рискът от наводнения. Знам, че мечтата на всеки пловдивчанин е Марица да стане туристическа атракция като Сена в Париж, но за това се изисква мащабен проект и още повече средства. Освен това трябва да се прецени дали изграждането на бетонно корито е най-подходящото решение за Марица - знаете, че там има един стар проблем - при събиране на наноси се вдигат подпочвените води и пълнят избите на хората. Ако това е цената на облагородяването, по-добре да укрепим само бреговете и да обособим пешеходна зона от двете страни.