Кирил Янкулов зам.-председател на ДСБ Пловдив, кандидат в листата на "Нова Република":
Често говорим за колапса в средното образование, но нека обърнем внимание и на това, което се случва на следващия "етаж" от системата. Точно тук откриваме една от причините за състоянието на родната ни просвета - а именно, разглеждането на отделните образователни сфери изолирано.
В последните години бяха положени не малко целенасочени усилия, за да бъдат скъсани логическите връзки между тези сфери. Така провалът в средното води до тежки последствия и във висшето образование. Ситуацията става още по-тежка от катастрофалния спад в броя на работоспособното население, а това пряко засяга производителността на труда и функционирането на животоподдържащите системи като здравеопазване, социална политика, сигурност.
Липсата на висококвалифицирани специалисти вече е основен проблем за бизнеса. Свикнахме на взаимните обвинения между ръководствата на висшите училища и членовете на браншовите организации. Едните недоволстват от качеството на завършващите, а другите твърдят, че бизнесът не участва активно в процеса по подготовката на кадри. А всички заедно обвиняват държавата.
Криворазбраната автономия
В България има академична автономия и всеки университетски или научен център има свободата да генерира адекватни знания, умения и научни продукти, които да са от полза за обществото и да развиват икономиката. Така е само на теория обаче. Криворазбраната автономия превърна голяма част от висшите училища във феодални владения, които непрекъснато възпроизвеждат посредствеността и некадърността в името на оцеляването си.
Държавата пък вместо да потърси сметка за милионите, които потъват без резултат, допълнително стимулира това като разпределя субсидията на брой студенти.
Това ги принуждава да запълват приема като свалят непрекъснато изискванията на входа, а част от тях дори напълно премахнаха кандидатстудентските изпити. Преди 15 години студентите водеха битка за по-добрия университет, а сега университетите водят битка за малкото останали кандидат-студенти. Вече е масова практика да се преминава от курс в курс с множество невзети изпити.
Каква промяна е нужна?
Качеството трябва да измести количеството като критерий при финансирането на висшите училища. Те трябва да бъдат поставени в условията на непрекъсната конкуренция помежду си. Добрите резултати при едни ще мотивират и други да се развиват или ще доведат до техния край, което ще има оздравителен ефект за системата.
Нашите водещи цели:
• Висшите училища и научните институции в България трябва да генерират нови знания и научни продукти както от фундаментален, така и от приложен характер; да са конкурентни на водещите световни образователни и научни центрове; да задоволяват изследователските нужди на българската индустрия, администрация и обществени организации;
• Висшите училища трябва да обучават конкурентоспособни специалисти, притежаващи знанията и уменията, необходими за ефективна реализация в различните сфери на обществената дейност - във високо-технологичните индустриални сектори, в производства с висока добавена стойност и в научните и образователни институции;
• Обществената роля на науката и висшето образование трябва да се издигне като се даде възможност на учените и преподавателите да извършват качествена работа на световно ниво и да получават достойно възнаграждение за труда си.
Решенията:
• Отчетност пред обществото на държавните висши училища и научни организации за осъществяваните от тях дейности и получено финансиране;
• Професионално ръководство на висшите училища, чрез управителни органи с участието на външни за системата заинтересовани страни (представители на правителството, работодателите, гражданското общество и съсловните организации), при запазване на академичната автономия;
• Промяна в Закона за развитието на академичния състав, за да спрем безконтролното възпроизвеждане на некачествени преподавателски кадри в системата; Академичните длъжности да бъдат само асистент и професор;
• Окрупняване на университети и факултети, за да има високо ниво на преподаване, разширяване на обхвата на специалностите и предлагане на повече дисциплини, според индивидуалните интереси на всеки студент. Катедрите да бъдат тясно профилирани с цел гъвкавост и адаптивност, както и персонализиране на отговорността;
• Създаване на подходящ климат за развитие на качествени резултати в системата на висшето образование и науката, по начин, по който самите обучаващи институции да имат интерес от полагането на усилия в тази посока.