Показва коментари на защо лъжеш

Както винаги "умният" народ разбра напълно смисъла на публикацията. Тук НЕ става въпрос дали да се оставя бакшиш, а дали СВОЕВОЛНО сервитьора трябва да си удържа колкото му скимне, излизайки с безумното извинение, че "нямал да върне". Няма смисъл от повече писания, кой разбрал-разбрал. А и тук не е САЩ, за да ги давате за пример. Те си взимат заплата, както някой загря и каза. И още нещо: в поста става въпрос за сладкарница "Колекция" в МОЛ Марково тепе.

Ами като сте за бакшишите,тогава оставяйте на всички.....на шофьора в градския транспорт,на машиниста на влака за това,че ви е закарал,на всички дето за това им плащат!Що не оставяте и на тях малоумници такива.....На сервитьорката плащат за да ви сервира и отсервира и точка.Да е учила малко повече,че да не чака на бакшиш.....Работа нормална има в тая държава много,само да ти се работи!

Пояснявам че нямам общо с професии при които се получава бакшиш. Tова че се правят на ударени и всякакви други номера, е свързано с това че заплащането им е минимално, може да си направите справка и да видите че най-ниските средни заплати по браншове са в туризма и ресторантьорството, а това е така точно поради това че в този бранш се разчита на бакшиши и е зле заплатен от работодателите като заплата. Когато хорица с манталитет като вашия стават все повече и нямат култура за това какви са неписаните правила по отношение на бакшиша в България или в страни в които не е регламентиран законово, получавате и съответното отношение. Ходенето на заведение е екстра и не е свързано непосредствено с вашето оцеляване, след като си преценяш колко пари имаш и не може да си позволиш да си платиш сметката плюс 10-15% бакшиш не ходиш на заведение, купуваш си от магазина свински крачета, готвиш си ги и като изстинат и се желират си каниш компанииката за която 4 лева са голям проблем и си похапвате сладко. И за данъците като подхвана, не мисли че си много умна и никой освен теб не се е сетил за това и данъчните не са поглеждали към тези нерегламентирани доходи. Напротив обсъждано е назад във времето, как да се регламентират и да се плащат данъци, но е сметнато че регулирането и администрирането на подобен данък е доста трудоемко и скъпо начинание,би изисквало голямо раздуване на данъчната администрация и не е рентабилно от гледна точка на фикса, поради тези причини в България и в по голямата част от света действа този полулегален режим, при даването и приемането на бакшиш , което е не регламентирано плащане да не съдят даващия и получаващия за корупция. За това като не си запознат с детайли по някакъв проблем и нямаш менталния капацитет за да вникнеш в него за да го осъзнаеш и разбереш по добре си мълчи и не се излагай като госпожата станала повод за тази статия и някои от коментиращите. Но да припомня от предния ми пост " хора с манталитет от населени места които не са градове" какво да очакваме - яко чалга, наглост и простотия. Не слагам всички под общ знаменател и се извинявам на жителите на тези населени места, които не притежават тези характеристични качества, ако съм ги обидил.

За да не използвам епитети и сравнения по повод госпожата и компанията и с 4-те лева от рода на: хора с манталитет от населени места които не са градове или за супа която като изстине се желира пействам й, какви са привичките по отношение на бакшиша в някой региони по света. Заведенията в САЩ имат регламентиран процент възнаграждение за обслужващия персонал (service fee, такса за обслужване). Очаква се клиентът да плати допълнително сума между 15-25% от цената на консумацията. Процентът е регламентиран в меморандума на Националната асоциация на ресторантьорите в САЩ.[1][2] В Европа (и България[3]) бакшишът се възприема като награда за добре свършена работа или добро обслужване.[1] В Швейцария, Холандия и Австрия размерът на бакшиша е 3-5% от сумата. В Скандинавските страни и Италия бакшишът (ит. servizio e coperto, такса за обслужване и сервиране) се включва в сметката и варира около 7-10%. Във Франция бакшишът се включва в сметката (като pourboire, буквално за да пийнеш), но е прието да се даде и допълнително дребна сума. В Гърция се нарича (филодорима, „дружески подарък“) и представлява задължителни 10% от сметката.[2] В Япония не е прието да се дава бакшиш. Презумпцията е, че цялото заплащане на служителите се урежда от работодателя им, а клиентът има финансови взаимоотношения само с него.[1] Японските служители възприемат даването на бакшиш за оскърбление, тъй като те смятат, че са длъжни да си вършат работата добре по подразбиране.[2] В Китай даването на бакшиш официално е забранено, но на практика е 5-10% от сумата за обслужване.