© Plovdiv24.bg

- Г-н Тотев, колко често през последните месеци сте използвал хаштага #pLOVEdiv във Фейсбук? Всъщност, как от Стария град и паметника на Альоша успяхте да постигнете Пловдив да е столицата на културата на Европа през 2019 година?

- Най-важното през този мандат за мен бе именно промяната на имиджа на Пловдив. А това, че вече сме популярни и в социалните мрежи, може само да ни радва, защото преди 4 години се говореше за Пловдив като за град със затихващи функции. Днес обаче имаме концепцията за развитие на втория по големина град в България, който се сочи и от чуждестранните ни побратимени градове като център на културата и на индустрията. 

Постигнатото е плод на труда на много хора, които няма как да не са удовлетворени, че постепенно, но с концепция обърнахме заедно тренда на града. Хубаво е, че все повече хора се гордеят и се идентифицират с града, което на фона на ниското самочувствие преди 4-5 години е огромна промяна. 

А проекти като Спортна зала, пеещите фонтани, като квартал "Капана", като Стария град - генерират още по-голям интерес и са следствие на всичката тази енергия, която вложихме в града през тези години.

- Как се промени Пловдив откъм инвестиции, например? Нали сте съгласен, че младите хора търсят перспектива и работа, а не само развлечения?

- Пловдив е най-индустриализираният район в цяла България. Само в индустриална зона "Тракия" имаме над 115 предприятия с близо 70 хиляди заети. Успяхме да доведем нови фирми в последните три години като позиционирахме Пловдив в едно от местата за развитие на IT- сектора и аутсорсинг индустрията. 

В това отношение сме на второ място след София. Там гонят 15-20 000 заети, а ние гоним вече 5000. Като имате предвид, че третият град в класацията е под 1000. 

За 2014 г. Пловдив е с най-много чуждестранни инвестиции. Няма месец, който да не анонсираме влизането на нова компания. Успяхме с много активна работа да увеличим и университетите. Пловдив вече има 9 вуза с над 40 000 студенти, много гимназии.

Всичко това акумулира възможности, които общината, бизнесът и университетите заедно развиваме в посока градът да е привлекателен за младите хора, търсещи качествено образование и кариерно развитие.

В момента има три големи завода, които се строят в района на Пловдив с очаквани към 5000 работни места. И всичко това се случи в рамките на 3-4 години. Просто успяхме да идентифицираме даденостите на района, да ги обединим, да ги презентираме и черпим ползите от това. 

Пловдив е на второ място по ръст на населението в България, което е още един показател, че е предпочитано място за хората да идват да живеят, да работят тук. Но по-важното за мен като кмет е чувството на хората, което изпитват, когато се идентифицират с града ни.

- Премиерът Бойко Борисов ви даде наскоро като пример за останалите кметове заради общинския фонд "Култура", чрез който съфинансирате мащабни проекти. Всяка община ли може да го прави това, споделяте ли това своеобразно "ноу-хау" с колегите си?

- Всички общини и градове в България до 1989 г. имаха една система на развитие на културата, която в голяма част през последните 20 г. почти не се промени. Почти едни и същи са, ако щете и културните събития в голяма част от градовете. Ние знаехме прекрасно, че идеята Пловдив да стане културна столица на Европа за 2019 г. е предизвикателство, което не може да се случи със стария модел. 

Затова още през 2011 година започнахме да реформираме културата в Пловдив като първо сменихме фокуса на събитията. Голяма част от старите културни събития през последните години отпаднаха за сметка на нови, които отговарят на съвременните изисквания и на публиката. 

За нас като администрация културата е важна от гледна точка за културните дейци, но от ключово значение е публиката, съгласете се. Културното събитие е успешно тогава, когато има публика и създава усещания в хората. Въведохме нови начини на финансиране на проектите, много от тях се фокусираха върху съвременно изкуство.

Институциите вече правят култура на откритите сцени, в пространствата, които са естествено оформени от градската среда или на места, които община Пловдив подготви. Накарахме деятелите на културата да не гледат на общинската институция само като на място за дотиране. 

Заявихме ясно, че те трябва да бъдат участници в създаването на културния проект, а не да имаме старата схема - един плаща, друг прави даден културен продукт. Трябва да бъдем партньори във всеки етап на реализиране на проекта от неговата идея, през неговото финансиране, неговото провеждане и публиката, която той касае.

- Не си ли навлякохте гнева на някои "културтрегери"? Струва ми се почти невъзможно да "реформирате" безболезнено подобен сектор.

- Естествено това не мина и без критики, които постоянно ги има, това е нормално, когато тръгнеш да правиш реформа в който и да е сектор, получаваш критики, но пък резултатите са видими - имаме повече културни събития с повече финансови средства, вложени в културата на града, с повече публика, с повече открити сцени, с повече места, на които се прави култура. 

Тази година мога със задоволство да кажа, че започваме третото набиране на проектни предложения, което е по тази схема. И това беше едно от нещата, които кардинално промениха отношението ни към културата и на културните творци към културата. Самите граждани и гости на Пловдив са участници в тези събития. 

Проведохме успешни фестивали за дизайн с уникална посещаемост. Но това е благодарение на общината, защото накарахме бизнес и неправителствени организации да не гледат на нас като нещо, което "дава пари за отбиване на номер". Искахме конкретни резултати и заедно ги постигнахме. 

Ако един проект струва примерно 50 000 лв., ние финансираме с 15 000 или 20 000 лв., а сумата до 50 000 идва от други източници. Това е начинът да работиш и това са добавени пари в града. Когато теглим чертата, ние казваме - този фестивал ни излезе, примерно, 100 хиляди. Но тези пари не са платени единствено от общината. Ето, това е различна философия. И смятаме, че по този начин в 2019 г. ние не само ще изпълним бюджета, с който сме кандидатствали - 38 млн. евро, но и ще го надскочим.

- Или грубо казано, тези 38 млн. евро може да привлекат още 38 милиона евро?

- Грубо казано, да. И това ще бъдат културните събития, които ще бъдат в по-голямата си част в Пловдив, но част от тях ще се проведат също в София, във Варна, в Бургас, в Шумен, в Русе. На всички градове, които са кандидатствали, ще предложим партньорство за общи проекти.

- Предстои откриване на Спортната зала под тепетата, не получавате ли упреци, че е предизборно?

- Пловдивчани знаят, че Спортната зала на Пловдив има една много дълга история. Когато през 70-те години започва държавна програма за модернизиране на градските центрове, Пловдив получава един от първите проекти. И навремето Дража Вълчева, лична приятелка на Тодор Живков, издейства Пловдив да бъде един от първите градове с новите плочки, с Партийния дом, сградата на градския съвет на партията. 

След това обаче държавата решава да прави и първата спортна зала. Естествено, пловдивчани отново искат съоръжението да бъде в Пловдив. Но тогава от София казват, на вас много ще ви стане сега - и център, и Партиен дом, пък и зала. Така се спортната зала се строи във Варна. 

И пловдивчани от 70-те години живеят с тази болка как залата не е направена в Пловдив. Така че, когато говорим за спортна зала в Пловдив, над 45-50 години пловдивчани си чакат спортната зала, която им е отнета през 1973-та година.

- Значи има сантиментален момент в настоящото прерязване на лентата?

- Определено (смее се). Много сантимент е вложен в спортната зала и съм сигурен, че и по-възрастните ни съграждани оценяват по достойнство съоръжението.

- Пловдив се включва в нашумелия филм за дядо Добри. Направихте ли вече записите? С какво послание?

- Предстои до дни. За мен е огромна чест Пловдив да е част в един толкова знакова продукция. Дядо Добри е живият светец за нас, българите. Сигурен съм, че неговото мълчание след време ще се чува още по-силно. 

Хиляди хора у нас са се покланяли пред себеотрицанието му в катедралата "Ал. Невски". Така се гради живата памет. Затова и признавам си, много се вълнувам от предстоящите снимки, защото ще запечатаме Пловдив като неизменна част от духовната мозайка на България.

Източник: в. "Стандарт"