© Plovdiv24.bg

Защото на тази дата и исторически, и политически, България възкръсва от пепелището и отново се връща на картата на света. Дори можем без да преувеличаваме, да кажем, че на трети март 1878 година, ние отново ставаме част от европа, свободни и равни.

И точно по тази причина, силата на Априлци набира още повече мощ и кара възрожденците ни да дадат мило и драго за отечеството си. Винаги ме е поразявало онова тяхно качество да се обединяват в името на родината. Всички знаем колко непримирими политически битки са водили. Боричкането обаче се е забравяло, когато стане дума за доброто и бъдещето на България. Каква е била тази сила, която е карала върлите политически врагове да си стиснат ръцете и да застанат един до друг.

И защо днес не можем да видим такъв пример. Защото днес, както и преди 130 години, България има огромната нужда точно от това. От единение и неуморна работа за общата кауза. Защото днес българите са духовно разпокъсани, точно като българските земи от берлинския договор. Уж сме нация, а всъщност не изпитваме чувство на взаимност и гордост от това. Някои дори не се наричат българи. Други отдавна напуснаха страната в отчаяние и с изгубени надежди, невярвайки в нищо и на никого.

От изключително значение е да си зададем въпроса защо стигнахме дотук. Защо отгледахме толкова остър и силен национален нихилизъм. Защо в дворовете ни не се вее българският трикольор. Защо около нас има прекалено много борби и политиканстване и много малко съзидание. Подобни въпроси са тежки и нямат лесни отговори. В момента обаче, Българската национална кауза е по-актуална от всякога. Защото членуваме в общността на европа, където останалите държави изключително държат на националното си достойнство и се отличават именно с това. Ето тук е мястото и необходимостта от трети март. Да ни накара да се чувстваме горди, свободни и равни на останалите. Защото ние сме българи и точно с това сме ценни. Трети март ни е нужен, за да ни накара да си отворим най-после очите и да прогледнем кое е най-важното и какво ни сплотява като нация.

Скъпи пловдивчани,
Винаги на този ден се появяват различни гласове. Всичките, разбира се, оцветени политически. И всички се надпреварват да спечелят някакво дребно и неразбираемо за мен придимство, говорейки против или за този празник. Никога не мога да разбера подобни позиции.

Колкото и противоречиви мнения да има за трети март, аз си задавам само един въпрос, който смятам, че е важен в случая - имаме ли необходимост да сме днес тук - отговорът е очевиден. След като изпитваме тази нужда да видим развят трибагреник на този ден, значи българското у нас говори достатъчно силно, за да усетим този ден, като национален празник.

И наистина, каквито и съмнения да имаме и колкото и различни тълкувания да даваме на историята, едно нещо не можем да оценим по два различни начина. Погледнете трибагреника и се запитайте, на кого принадлежат кръвта и паметта от червената ивица на флага. Има само един отговор, принадлежат на Майка България, на всички нас. Ето по тази причина сме тук днес. Не защото ни е изпратила някоя политическа сила, или защото протоколът ни задължава. Тук сме, защото паметта на българското ни е призовала. И няма друго подобно усещане, което така силно да ни пречисти - от тази най-висока точка на Пловдив да видим развят трикольора, а в сърцата си да изпитаме едновременно и тъга, и радост, и смирение. И най-важното, да почерпим сили и ден след ден да работим за каузата на българщината. И никога да не забравяме, че колкото и да сме различни, колкото и битки да имаме помежду си, все пак носим духът на България в сърцето си и
работим за възкресяването и успеха на българската кауза. Ето това трябва да помним винаги.

И още нещо изключително важно трябва да споменем на днешния ден. Каквото и да се говори за интересите на руската имперска политика, колкото и да ни обвиняват, че сме получили свободата си на върха на руските щикове, ние, българите винаги ще наричаме Русия наша освободителка. Колкото и да не се харесва това на някои среди. И винаги на днешния ден ще отдаваме почит и признание към Русия, защото за нашето Освобождение загиват около 200 хиляди войници и офицери от руската армия. Те са дали живота си не за имперското величие на монархията, а за свободата на братята си славяни. И ние не бива да забравяме никога този подвиг. За България са загинали и около 7 хиляди и 600 румънци. Десетки хиляди са нашите свидни жертви. Трети март е памет за всички тези, отдали най-скъпото си, за да я има България свободна. С тяхната кръв започва възстановяването на българската държавност. Благодарение на тяхната саможертва, възкръсва Нова България. И това трябва да помним винаги.

Честит празник, братя и сестри!
Да живее България!