Много съчувствам на тази майка, но още повече ме боли за хората които чакат жилище от години! За това моя съвет към тях е да се обърнат към любима известна личност и да реват, ама както трябва. Да й обещават известност и реклама до пресъхване на устата си. Защото точно така звучи инициативата на Ивана. Да вземе майката с бебето у тях да живее и да й потдържа малкия апартамент. Поне да не се излагат пред всички с този фонд "Резервен". Той за кой "пловдивчанин" е?!!

Абсолютно всички хора на тази планета се нуждаят от жилище. Няма повече или по-малко нуждаещи се - всички имат нужда от покрив над главата. Жилището в масовия случай е най-голямата инвестиция в живота на един човек, на едно семейство, нещо което се изплаща за десетки години. За привилегията да имат собствено жилище трудовите хора работят цял един живот. На мене ми е напълно непонятна практиката ДА СЕ ДАВАТ НАГОТОВО ЖИЛИЩА НА НУЖДАЕЩИ СЕ, т.е. на хора, които не са положили достатъчно усилия да притежават собствено жилище в Пловдив. Някаква жена дошла от някъде си в Пловдив и иска някой да и даде подслон, не къде да е, а в Пловдив, защото градът и харесва, и то безплатен, защото имала потенциал и живота бил крайно несправедлив към нея. А завчера минах покрай една Аптека - беше препълнена с пенсионери - явно бяха дали същия ден пенсиите. Значи могат нашите баби и дядовци да дават 70% от пенсиите си за лекарства, да си плащат тока, парното, водата, да се грижат за себе си, да отделят дори по някой лев за внуците, а здрави и прави хора, които не са сираци, имат роднини и имоти или активи (земи, гори) някакви, макар и не в Пловдив, нямало къде да живеят, видите ли и хоп - да легнат на гърба на данъкоплатците. От такава безпринципна политика най-много да се умножат използвачите и нагаждачите. Малко са ни 60 хиляди трайно безработни роми, че дайте да си произведем нови. Всеки може да стане гражданин на Пловдив по документи - трябва само да си смени личната карта с нова адресна регистрация. Само че за да стане НАИСТИНА гражданин на нашия град трябва да положи необходимите усилия - да си намери работа, която да му позволи да оцелее, да си намери среда, че да не полудее от самота, да се интегрира и т.н. Може да успее, може и да не успее - насила хубост не става. И аз искам да стана гражданин на Ню Йорк, но никой там няма да ме чака с отворени обятия, няма да ми даде жилище, щото имам потенциал или защото много, много го искам. Живота е борба за оцеляване и при късмет и повече усилия носи дори нещо повече. Всеки над 18 години сам носи отговорност за себе си. Социални помощи - да, но да си отиват на село, да копаят нивата, да садят домати, а не да се чудят как да изкопчат някакви привилегии безплатно. Иначе трагедии колкото искаш - не познавам нито един напълно щастлив човек, на когото никога нищо лошо не се е случило.