Народното събрание е институцията, която трябва да излезе с решение за приключване на първия мандат след обявеното от номинирания от ИТН за премиер
Пламен Николов оттегляне по лични причини. Процедурата е в същинската си фаза - парламентарната, и именно парламентът трябва да я приключи. Така коментира за
Plovdiv24.bg ситуацията с излъчване на правителство доц. д-р Христо Паунов, преподавател по конституционно право в ПУ "Паисий Хилендарски".
"Президентът вече е издал указ, но има отказ от
Пламен Николов и следва Народното събрание да се произнесе с акт, който констатира това. Възможно е да има решение на НС и така ще се приключи парламентарната фаза, за да се продължи напред" - обясни конституционалистът.
Доц. Паунов не се ангажира с конкретна прогноза как ще се развие занапред политическата ситуация. Припомни, че ГЕРБ неколкократно обявяваха, че няма да приемат мандат, но днес по обяд лидерът
Бойко Борисов заяви, че партията
ще предложи кабинет с премиер Даниел Митов и веднага ще върне мандата. Ако това се случи, тогава президентът ще връчи третия мандат.
"Особеност при третия мандат е, че той се връчва на парламентарна група. Президентът прави преценка на коя ПГ да го даде. Не е задължително това да е третата по големина група, може да е най-малката по численост. Тази парламентарна група посочва кой да бъде министър-председател, като в този случай това може дори да е външен човек, т. е. да не е политическо лице или народен представител" - посочи преподавателят.
Според доц. Паунов не е невъзможно ИБГНИ, които са най-малката парламентарна група, да получат третия мандат и да успеят да сговорят останалите политически сили за кабинет.
"Ако депутатите от ИТН и ГЕРБ не се регистрират при гласуването, кворумът ще падне и кабинетът ще се подкрепи с по-малко гласове. Затова е важно колко човека ще се регистрират в зала. Минималният кворум е 121 човека и при това положение 61 човека могат да приемат кабинета" - обясни още конституционалистът, според когото съществува чисто теоретична възможност да има трети мандат.
Оставането на служебния кабинет като редовен е добър вариант, ако се вярва на социолозите, че 60% от българите го подкрепят заради действията му, смята доц. Паунов. Според него обаче е твърде вероятно служебното правителство да не остане в същия състав, тъй като някои служебни министри може да се оттеглят по собствено желание, а други да бъдат сменени.
Ако политиците не постигнат консенсус, през есента ще има нови парламентарни избори. Тази година обаче ще има и президентски избори, които трябва да са в периода между 22 октомври и 22 ноември. Според доц. Паунов не е възможно да се направят избори 2 в 1 заради особеностите на машинното гласуване. Това означава, че президентът има два месеца за насрочване на нови парламентарни избори, които да се проведат до края на октомври. След това пък новоизбраното Народно събрание ще насрочи президентските избори през ноември.
Всичко това може да се избегне и политическата ситуация да се успокои без драма, ако ИБГНИ и ДБ постигнат консенсус с БСП за правителство с третия мандат в състава на настоящото 46 Народно събрание.