Коварно главоболие сред все повече хора в Пловдив, не се лекувайте сами

Главоболие отвежда все повече пациенти до лекарските кабинети през последните дни, заяви началникът на отделението по неврология в УМБАЛ "Пловдив" д-р Александър Гиритлиев. Някои от тях се оплакват още, че се чувстват отпаднали, потиснати и дори депресирани, опитали са да си помогнат сами, като са пили какви ли не медикаменти, но без  резултат.

Според водещия невролог главоболието може да бъде ранен симптом на пролетна умора, който зачестява през февруари и март. Възможно е да показва психични, неврологични, както и соматични, т.е. общи заболявания, като високо кръвно налягане, възпаления – вирози, синузити, грип.

То може да бъде първично - при мигрена, тензионно (с харакрер на напрежение), тригеминално - в едната половина на главата или вторично - например увреждане в областта на главата и шията, съдови заболявания, нарушения в очите, ушите, носа, зъбите или устната кухина.

Различните типове главоболие са разнородни при двата пола и в определените етапи от живота. Например, мигрената е по-честа при жени от 18-50 години, а клъстъровото, или периодично повтарящото се - при мъже. Самолечението, ако се практикува често, би могло да стане опасно и да доведе до затруднения в лечението на по-късен етап, напомни д-р Гиритлиев. Според него този вреден навик не рядко е причина за пропускане на сериозни заболявания и откриването им във вече напреднал стадий, когато лекарят може да направи твърде малко да пациента. Затова самолечението, особено в продължителен период от време, не бива да се допуска.

Пациентите трябва да бъдат особено внимателни към силното главоболие с внезапно начало, както и когато е с п-голяма продължителност или протича с нетипични характеристики за самия пациент. Според лекаря, ако главоболието е придружено с други симптоми като високо кръвно налягане, зрителни нарушения, изтръпване на крайници и др., е показател за търсене на специализирана неврологична помощ.

Причините може да са най-различни - от съвсем безобидни и банални като недоспиване и стрес до по-сериозни – хормонални проблеми, неврологични или съдови заболявания. Най-важноте е те да се установят навреме. Диагностицирането става с различни методи, сред които кръвни изследвания, неврологичен статус снет от невролог, КАТ на глава, ЕЕГ, магнитно–ядрен резонанс, ангиография и доплер.