Край! Историк каза неговата истина за "Кючук Париж"

"Кючук Париж" е стар квартал, който вече не фигурира. Фигурират квартал "Въстанически" – север, квартал "Въстанически" – юг, квартал "Христо Ботев" – север, квартал "Христо Ботев" – юг, ж.к. "Южен", квартал "Модър" и  кв. "Коматево".

Това е отговорът на Службата по геодезия, картография и кадастър в Пловдив на въпрос на Plovdiv24.bg относно границите на т.н. "Кючук Париж" и дали това наименование фигурира официално в кадастралната карта на Пловдив.  

От разговора става ясно, че това е стар квартал от 1900 година, като в архивни документи съществува кв. "Кючук Париж" като име. Към момента обаче кварталът не фигурира като градска част. Така разбираме, че "Кючук Париж" е наименование останало от историята на града, което все още битува сред пловдивчани.

За да проясним картината и разберем повече за историята му, от Plovdiv24.bg се свързахме и с бившия директор на Регионален исторически музей - Пловдив доц. д-р Стефан Шивачев.

Началото на т.н. "Кючук Париж"

Шивачев разказва, че кварталът на юг от железопътната гара в Пловдив се създава в края на 19-и и началото на 20-и век. Дотогава градът е завършвал до железопътната гара. В края на 19-и век там започва преселението на първите му жители.

"Някои от тях са били представители на циганската част от населението на Пловдив. Тези първи заселници купуват 300-400 кв. земеделска земя, правят си по една схлупена къщичка и така започва началото на този квартал, който първоначално, разбира се, няма име или по-скоро е бил наричан "Кварталът, оттатък ЖП гарата". 

Защо "Кючук Париж"?

В самото начало на 20-и век един предприемчив пловдивчанин създава и първата кръчма там.

"Това е един квартал, който няма регулация, няма водоснабдяване, няма канализация, разбира се, всичко е съвсем импровизирано и тази кръчма е била по-скоро една барака, в която собственикът е приемал посетители. Къде на майтап, къде с ирония, той кръщава тази кръчма "Малък Париж", разкри бившият директор.

И допълни: "Разбирате иронията - Големият Париж във Франция и малката кръчмичка на юг от гарата в Пловдив, която се казва "Малък Париж". 

Преселниците в квартала от Македония?

Постепенно след 1903 година (Илинденско-Преображенското въстание) в Пловдив идват като бежанци една голяма част от прогонените българи в Македония - от Вардарска Македония и Егейска Македония. 

"Това са селищата, в които са най-активни през въстанието. Разбира се, като бежанци те идват без никакви финансови средства, прогонени от родните си места и започват да се заселват южно от гарата, като постепенно този квартал се разширява. Така кварталът придобива името "Малък Париж", разказва доц. д-р Шивачев.

До 1944 година и във вестници, и сред обществеността наименованието е на български "Малък Париж", уточнява още докторът, като се утвърждава в обществото и превода на турски "Кючук Париж".

Постепенно през 1913 година идва следващата голяма вълна, прогонени българи от Македония и този квартал се разраства. До края на 20-те години на ХХ век обаче там липсва регулация. 

"Всеки прави къщичката си на принципа: "Ако една къща е изградена за една нощ или 24 часа, никой не може да я събори после". Бежанците събират приятели събират роднини и издигат една или две кирпичени стаички в къщичката, която постепенно с разрастването на семейството става и по-голяма".

Къде е истинският "Кючук Париж"

"Но тук трябва да направя една много важна уговорка: Бул. "Македония", когато започва от Бетонния мост, посока юг, разделя днешния район "Южен" на две". 

Според доц. д-р Шивачев вляво от булеварда между бул. "Македония" и Кукленско шосе се намира истинският "Кючук Париж" или "Малък Париж" . 

"Той е заселен предимно от бежанци от Македония и ако погледнете географията на улиците и наименованието им ще видите, че всички улици там са "Охрид", "Битоля", "Тодор Александров", "Гоце Делчев". Това е показателно и за заселниците, които са в тази част. 

Вдясно от булевард "Македония" са кварталите на тракийските бежанци. Първият и най-близък до гарата квартал е старата "Кирпич Махала", кръстена така заради кирпичените къщи, следван от квартал "Борислав" , "Остромила" и "Беломорски", основан също от бежанци от Тракия.

Името "Кючук Париж" - неточно и незаслужено

"Това е накратко историята на район "Южен", който незаслужено приема името "Кючук Париж", въпреки че истинският, старият "Кючук Париж" е вляво от булевард "Македония", а вдясно са кварталите на тракийските бежанци", смята още той.

През комунизма наименованието не остава. Всички стари имена биват заменени с нови и общото наименование на Район "Южен" бива "Христо Ботев". 

Според Шивачев "Кючук Париж" неправилно се завръща като наименование след 90-та година, което обаче е неточно. Бившият директор смята, че е правилно да се нарича просто район "Южен".