Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Краси Линков, ГХГ: Най-посещавана е постоянната ни експозиция, особено след нейното обновление | ||||||
| ||||||
Г-н Линков, може ли да ни кажете кога е създадена галерията, кога се утвърждава като културен институт, изобщо разкажете ни повече за историята по създаване на културния институт. Наистина историята е доста богата и тя е свързана със създаването и развитието на културните институции и най-вече музеите в Пловдив. Още в 1881 г., в създадената тогава Народна библиотека и музей, която обединява всички музейни дейности в онова време, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква, изработени от тревненския зограф Симеон Симеонов. Всъщност можем да считаме, че това са и първите експонати, които по-късно остават във фонда на галерията. Събитието е отбелязано и служи като повод за създаване на художествен отдел към музея, който се обявява в 1911 г., по времето на тогавашния директор Борис Дякович. И тогава, можем да кажем, че 25 художествени произведения е притежавал този художествен отдел. В 1922 г. Николай Райнов е назначен като главен библиотекар, и по негово време, към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии и няколко живописни творби на Николай Павлович. Както знаем, Николай Райнов е един от най-големите ерудити по онова време в България, историк на изкуството, написал е “История на световното изкуство", която и до ден днешен може да бъде четена и също така и много добър художник. Имаме няколко неща от него, много добри, в стил “Сецесион". В 1926 г. вече се прибавят още неща към сбирката на този музей и това е дело на Никола Мавродинов, също така един голям български ерудит и историк на изкуството. А пък през 1930 г. цар Борис III подарява на Народната библиотека и музей портрет на Софроний Врачански от 1812 г. Този портрет се счита за първия светски кавалетен портрет в българското изобразително изкуство, счита се, че е продукция на българските тревненски майстори и той е бисерът в нашата постоянна експозиция. Всъщност, цялата постоянна експозиция в момента започва от този първи светски портрет в българското изобразително изкуство. След това, в един по-късен период, в 1950 г. по инициатива на няколко художника от Пловдив се внася предложение в Градския народен съвет в Пловдив и се създава вече самостоятелна институция Художествена галерия. Това е взето с решение на Градския народен съвет на 21 януари 1942 г., а в 1952 г. вече официално се открива и постоянната експозиция на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия, в сградата на ул. “Княз Александър I" № 15, която и в момента е притежание на галерията. Открива се една постоянна музейна експозиция, като нейният фонд се обогатява както от това, което идва от библиотеката, така и от това, което идва от някои вече установени институции, като Етнографския музей, Археологическия музей. За да подсилят експозицията идват и от Националната художествена академия и галерия. Така, че това е началото на Градската художествена галерия в Пловдив. Всъщност, коя е първата сграда? Първата сграда е на ул. “Княз Александър I" № 15, тя в момента служи за временни изложби. А пък след това се премества в Стария град, в може би най-красивата сграда, построена по проект на Йосиф Шнитер на ул. “Съборна" 14 А, и в момента се намира там. В 2022 г. тази експозиция беше обновена и сега, в момента, имаме един наистина съвременен във всяко отношение музей, с много богата сбирка. Мога да кажа, че всъщност това е втората по големина галерия в страната, по отношение на фонда и по отношение на качеството на този фонд. Колко общо творби притежава цялата Художествена галерия? Към 7500 творби в момента има, които обхващат фонд “Живопис", “Графика", “Икони", “Приложни изкуства", “Фотография", наскоро открит един фонд и вече започваме да събираме и съвременно изкуство, като видео арт и инсталации. Вие имате няколко експозиции, няколко сгради, в които се помещавате. Бихме ли могли да кажем кои са те? Да, понеже този огромен фонд и ценните неща, които са в него няма как да бъдат показани на едно място, все пак пространството е ограничено. Но пък Пловдив, както всички знаем, е обявен за град на художници и това не случайно е така. И понеже една част от тези художници имат голямо значение за развитието на българското изкуство, затова, благодарение на Община Пловдив, бяха отпуснати няколко сгради в Стария град и се създадоха експозиции. Примерно на Цанко Лавренов, на Златю Бояджиев, която не се управлява от галерията, но по-голямата част от експозицията са картини, притежание на галерията и др.. Тоест, ние сме ги дали по договор на Георги Божилов-Слона, на Енчо Пиронков, също на Димитър Киров има постоянна експозиция, която пак се управлява не от нас, но една част от картините са от фонда на галерията. Имаме и една много интересна, специфична, уникална експозиция “Мексиканско изкуство". То е едно дарение от 1981 г., в чест на 1300-годишнината от българската държава, от мексиканското правителство. Това са 1300 графики, една част - около 200, останаха в София, другите са тук. Също така и т.нар. ар тесания, или приложни народни изкуства, притежава тази експозиция, както и копие на до Колумбова керамика и до Колумбова скулптура. Една от най-представителните ни експозиции извън сградата на Йосиф Шнитер е всъщност в двора и в комплекса на църквата “Свети, Свети Константин и Елена". Това е иконната ни сбирка, в която има икони от XIV век и може би една от най-ценните икони в България, уникална икона на Свети Георги, седнал на трон и увенчан. Обикновено знаете, че Свети Георги се изобразява на кон, а тук е седнал на трон, отец воин, който е много почитан не само в България. Изобщо, притежавате богата колекция от експозиции и творби. Можем ли да кажем коя е най-посещавана от всички тези експозиции от туристите, или това е трудно да се каже? Най-посещавана, разбира се, е постоянната експозиция, особено след нейното обновление, тя предизвика много интерес. Имаме може би 4 награди, тази година ни беше връчена награда “Музей на годината". Имаме награда за “Най-добра сграда за миналата година", построена в тази тематика, свързана с музеи и с културно наследство. Така, че наистина сградата придоби голяма популярност, известност. Интерес към нея има, от една страна да се види какво всъщност е свършено след ремонта, а и какво всъщност тя може да покаже от историята на българското изкуство. Мога да кажа, че това е една от единствените 1-2 сгради - Етнографският музей и ние, и Балабановата къща донякъде, които имаме осигурен достъп на хора с увреждания, което беше всъщност и една от целите, освен климатизация, промяна на интериора, осветление и други такива специфични неща, свързани с музейното дело. Също така продължаваме да обогатяваме с дигитални технологии експозицията, което дава възможност да покажем още неща, и по по-различен начин, с образователни програми, с работа с деца и други такива дейности, които са характерни за съвременния музей. А имате ли сгради, които в момента се реновират, между всички тези, в които имате разположени експозиции? Да, тук трябва да кажа, че Градската художествена галерия, за разлика от другите галерии, от другите музеи на изобразителното изкуство в страната, има и изложбени зали, в които има текущи, съвременни изложби. След като бяхме културна столица на Европа през 2019 г., двете големи изложбени, съвременни и прекрасни зали “2019" на ул. “Гладстон" и тази изложбена зала “Капана", близо до кв. “Капана", всъщност преминаха към нас. Ние се занимаваме и с такъв тип дейност, което в общи линии е доста натоварващо. Но това, за което вие попитахте, към Градската художествена галерия е и Баня Старинна. Тя в момента е в ремонт, който протича наистина доста тежко и сложно, понеже е паметник на културата. Мога да ви кажа, че това е четвъртият проект, който осъществяваме, т.е. очевидно е, че във времето всеки опит да се реставрира и да се адаптира Баня Старинна, винаги е бил доста сложен и труден и не е бил завършван. Ние обаче, аз поне, имам амбицията да го завърша. Но като казвам сложен и труден, имам предвид, примерно, че минават трасета на централни електропроводи и водопроводи, които спряха и промениха проекта, което наложи още веднъж да се препроектира новото пространство. След това се оказа, че много трудно се работи със службите за противопожарна охрана, които дават разрешение, одобряват проектите. И тук се получава един не нарочен конфликт. От една страна са изискванията на противопожарната защита, а от друга страна това е, че паметникът на културата няма как да се промени, т.е. не могат да се променят вътрешните пространства, не могат да се променят входовете, проходите между отделните зали и отварянето на вратата, дали навън, дали навътре. И това е един процес и една безкрайна дискусия. А иначе, имаме одобрение от Националния институт за паметници на културата, имаме одобрение на първия проект и в момента, в който започнахме да правим технически проект, се оказаха тези спънки, за които ви казах, които върнаха нещата назад. И сега, в момента, чакаме одобрението на коригирания вече проект с намалени обеми, със съобразяване с тези изисквания на различните институции, като ВиК, като електроснабдяването и пожарната. Да се надяваме, че ще потръгнат нещата и там с ремонта. Да ви кажа, в момента в който се преодолеят, бих ги нарекъл бюрократични, макар, че не е точно спънки, които наистина нямам обяснение защо се бавят толкова много за вземане на решение по нещата, вероятно имат много работа. Но в момента, в който те се преодолеят, ремонтът веднага ще премине към техническо изпълнение, защото пари има осигурени. Община Пловдив финансира този ремонт и парите са осигурени, просто трябва да се премине този път. Вие не сте единствените. Има и други сгради, с подобни проблеми, чиито ремонти се бавят. Явно някъде бюрокрацията е по-голяма. Имате ли още нещо любопитно да ни кажете, нещо по-интересно? Любопитното е, че се опитваме, както казах вече, да създадем и да бъдем един съвременен музей, по изискванията на съвременното музейно изкуство. Опитваме се да търсим и да прилагаме нови форми за работа с публика, и най-вече с подрастващите, и най-вече в посока образование в областта на изобразителното изкуство. Опитваме се да обогатяваме фондовете, защото дълги години, особено в началото на прехода, нямаше абсолютно никакви средства за откупки, както и за ремонти, разбира се. И това създаде една празнота по отношение на бъдещите поколения, които биха искали да видят какви са били художествените резултати, особено през 90-те години, и началото на 2000-та година. Но сега имаме вече постъпления в бюджета, в перо “Откупки" и от 4-5 години обогатяваме фонда и със съвременно изкуство. А как върви дигитализацията при вас? Ние всъщност вече веднъж бяхме част от проект за дигитализация на музеите. Сега, в момента, Община Пловдив спечели един проект от т.нар. “Норвежка програма", в който всички музеи участват. Ние вече получихме устройствата, които трябва да разположим в нашите експозиции и сега работим по тяхното запълване с информация, т.е. по софтуерните продукти. Другото, което мога да кажа е, че в момента обновяваме и сайта си, който е един от най-старите, свързани с музейната дейност, то е почти на финала, някъде може би края на септември, октомври вече ще имаме и нов сайт, съвременен, който ще позволява и разглеждане на различни нива на фондовете на музея. Но най-популярното ниво ще бъде това, което е в експозициите, но специалистите ще могат да получават достъп и до фондове, които не са показани, т.е. произведения на изкуството, които не са показани, но с които те биха могли да работят евентуално научна и музейна работа. И в много други посоки, разбира се, ще бъде отворен сайта, така, че това е нещо, което е ново. И другото, което правим, е че създаваме и доста рекламни материали, които да популяризират произведенията на изкуството на различни нива, с различна публика. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 202 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/34 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Радина и Деян Донков отново заедно
12:08 / 01.12.2024
Димитър Маринов от филма за Гунди: До три години всичко ще се промени
12:19 / 30.11.2024
Роден е на днешния ден през 1979 г., наскоро призна за голям порок
16:44 / 30.11.2024
Дъщерята на Боби Михайлов и Мария Петрова - голяма красавица
20:32 / 01.12.2024
Пиле няма да може да прехвръкне в тази част на Пловдив
16:56 / 30.11.2024
Някои от най-трудните думи за писане в българския език
10:39 / 01.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
