© Капитал

- Чисто икономически ние не сме голяма компания - оборотът ни е между 20 и 30 млн. долара годишно, като филиалът в Пловдив има 4.5 млн. долара приходи. Инвестицията в града към днешна дата достига 21 млн. евро, които осигурихме основно от реинвестиране на печалбата на Milara в САЩ. Без излишна скромност мога да кажа, че започнахме с малко, печелехме и влагахме в средства за производство. В САЩ притежаваме две сгради, около 80 декара земя, нямаме непогасени заеми, като изключим приблизително 1 млн. долара оборотен капитал, който е предоставен на кредит. В България почти всичко е платено. Общо с интелектуалните активи цената на Milara в САЩ е около 150 млн. долара.

- Кои са основнтие ви пазари и направления?

- Работим в три направления. Двете индустрии, които обслужваме, са Surface Mount Technologies (SMT) - това са технологии за печатане на платки, а другата е полупроводниковата индустрия. Milara прави принтери, които печатат микроскопични топчици върху силиконови пластини за най-големите компании в света. И третото направление е роботика.

Причината да правя роботи е съвсем същата като да си купя машини, защото роботът е "транспортно средство" между различни видове процеси. Навремето се опитах да си купя роботи от големи компании. Tогава те не желаеха да говорят с мен, защото нуждите ми бяха за 1-2 робота и не представляваха интерес за тях. И реших, че е по-добре да си ги направя сам - все пак идвам от България, където сме правили роботи. И така се започна.

- Колко роботи сте направили досега?

- По производство на военни роботи сме №1 в света. Мисля, че между 80 и 90% от роботите, които се използват в американската армия, са производство на Milara. Военният робот не е наш дизайн, ние сме производителите. Роботите служат като сапьори, но също така, ако им сложат камери, могат да се използват и за други специални цели на армията и полицията. В Ирак имаме 5000 робота.

Този бизнес започна обаче много бързо да се изчерпва, затова се преориентирахме към роботи, които са предназначени за цивилния сектор. А и истината е, че вече не искам да се занимавам с военни роботи, защото в един момент могат да се ползват и с недобри намерения. В цивилния сектор също имаме хиляди продадени роботи. Например през 2013 г., която не беше от най-добрите за нашия бизнес, продадохме само 600 робота.

- Колко конкурентен е този пазар и къде е най-голямото търсене?

- Традиционно големите държави в роботиката са САЩ и Япония - си остават силни. Те се фокусират върху дизайн, разработка и производство на нови системи. Например в нашата ниша - роботи за полупроводниковата индустрия, най-силната фирма в САЩ е Brooks Automation. На второ място е Genmark, която също има значително българско участие. Milara се нарежда на трето място.
Що се отнася до търсенето, ситуацията е много по-мобилна и динамична. Първоначално потреблението беше много силно в Япония, но сега тя вече не е лидер на този пазар.

С развитието на полупроводниковата индустрия в Тайван и Корея пазарът се измести натам. Тайван стана страната, в която роботите намериха отлична почва за индустриално приложение, особено в производството на полупроводникови материали. Ако трябва да проследим движението на роботите, то може да бъде описано така: САЩ изнесоха индустриалното потребление в Япония, Япония го прехвърли в Тайван и Корея. Сега Тайван от своя страна изнася производственото приложение на роботи в Китай. Изобщо роботите тръгнаха на изток, установиха се в азиатския свят и там, изглежда, се чувстват добре.

- Ако бяхте останали в България, щяхте ли да постигнете това ниво в роботиката?

- Може би стана по-добре, че започнах бизнеса си от Америка, защото се стремях да завладея чужди пазари. Първоначално отидох в САЩ просто да видя как стоят нещата, но реших да остана, за да се развивам в моята област. Около 10 години бях главен инженер на компания, която се занимава с наноматериали, преди да започна собствен бизнес. Признавам, че крачката от главен инженер към собствен бизнес за мен не беше лесна. Дилемата в такива случаи винаги е да продължиш да получаваш една прилична за САЩ заплата като главен инженер или да поемеш по неутъпкания път на предприемача.

Честно казано, ако не беше подкрепата на моите сънародници, сигурно нямаше да направя крачката към собствен бизнес. Трябва да подчертая, че и тогава, и сега получавам подкрепа от българи. В Бостън срещнах един прекрасен българин - Георги Гетов. Той имаше успешен бизнес с машини, един от най-проспериращите на Източното крайбрежие на САЩ в неговата област. Гетов имаше добра идея за моя принос в американската фирма, за която работех - с помощта на екипа, който създадохме, компанията увеличи приходите си с над 1 млрд. долара. И всеки път когато се виждахме с него, той казваше: Краси, ти правиш толкова много пари за другите, кога ще започнеш да правиш пари за себе си?

- Как осигурихте първоначалния капитал?

- През 1999 г. Георги Гетов имаше достатъчно свободни пари, а аз нямах почти никакви спестявания. С неговите средства решихме да дойдем в България и да участваме в приватизацията, но нещата не се оказаха много успешни. Освен това през 2000 г. се спука дотком балонът. Моят партньор работеше основно за компании като Lucent и Nortel и правеше корпусни детайли на основните им изделия. Трябваше бързо да се преориентираме. Бяха останали много малко пари.

Тогава поканихме за наш партньор Йордан Найденов и купихме компанията HTI Engineering на Гюнтер Ердман. За 2.5 млн. долара купихме няколко ценни технологични патента, пазар за няколко милиона долара и най-важното - възможността да работим с Гюнтер. По онова време той беше един от най-големите бизнесмени в областта на печатането на платки за електронната индустрия. Обаче техниката, която закупихме, беше много зле. Моята задача бе с тази стара техника и с един нов екип да направя продаваема принтинг машина, която произведохме.

- За колко години си мислехте, че ще възстановите инвестицията си през 2000 г.?

- Признавам си, че тогава не съм мислил за колко години ще възвърнем капиталовложението. Аз и сега се отнасям зле с парите и имам нужда някой да ми помага в тази област. За да заработи Milara, използвах още финансови средства - около 800 000 долара, получени чрез механизмите на факторинг финансирането.

- Как се чувстват роботите в България?

- Страната ни има силни традиции в роботостроенето, но те бяха прекъснати. В Milara вземаме на работа млади хора и ни трябва около година, за да ги научим да мислят по друг начин. Тук първата дума, която чувам, е "няма да стане". Малко бавно нашите момчета и момичета свикват да работят в екип и да си помагат. Има съществена разлика и в поведението на американския и българския служител на Milara. На американеца му казваш веднъж и той прави точно това, което си казал да направи. Българският работник започва да интерпретира думите ти.

От друга страна, интерпретацията е много силно качество за един инженер, затова аз истински ценя и работя добре с българските инженери. Но след като си решим тези проблеми, касаещи националния ни характер, резултатът е изключителен - правим едни традиционни роботи, които обаче са по-бързи, по-надеждни и относително по-евтини. Конкурентно предимство на нашите роботи е, че те имат изключително чист дизайн.

Работят в индустриални условия между 4 и 5 години, непрекъснато и без да спират, не се повреждат и това е още една причина да кажем, че експлоатацията им е по-евтина. Лично за мен инвестицията в България ми позволи и да се връщам по-често тук. Цикълът трябва да се затвори - страната ни създаде много кадри, които създадоха технологии в световен мащаб. Тези знания и опит могат и трябва да се върнат в България.

Източник: capital.bg